Старият трол от Голямата Планина

Живял някога един беден земеделец с жена си. Двамата си нямали нищо друго на света освен малка схлупена къщурка, две кози и Оле – техният петгодишен син.

Всеки ден съпрузите работели далече от дома, затова рано сутрин запирали козите в една кошара да пасат. Давали на Оле питка хляб и чаша мляко, после заключвали вратата и пъхали ключа под прага.

Веднъж, когато се прибрали вечерта, видели, че козите им ги няма. Някакъв човек им казал, че забелязал през деня как злият стар трол от Голямата Планина влачел две кози след себе си.

Само си представете – каква огромна беда! Семейството останало с още по-малко храна и в чашата на Оле вече сипвали само вода. Но най-страшно било, че никой не знаел дали старият трол няма да се върне, да пъхне Оле в чувала и да го отнесе високо в планината. Този злодей и преди бил отвличал деца, но никой не знаел какво ставало с тях, защото ни едно не се завърнало.

Всеки ден, на тръгване, родителите предупреждавали Оле никога да не седи на прозореца, защото, кой знае кога, старият трол можел да мине оттам и да зърне момчето.
– Ако тролът някога потропа на вратата – казвали те на детето, – ти извикай: „Тате, тате!“ сякаш татко наистина е у дома. Старият трол ще се изплаши и ще избяга.

За да може Оле със сигурност да разпознае трола, родители подробно го описали. Бил отвратително грозен, веждите му приличали на гъсти туфи трева, устата му започвала от едното ухо и свършвала в другото, носът му бил едър като ряпа, а вместо лява ръка имал вълча лапа.

Да, Оле щял много да внимава и много да се пази. После се захванал сам да си направи оръжия. Забил един пирон в края на дълга здрава пръчка и се получила пика. После наточил стария нож, с който цепели подпалките за огнището, и се въоръжил с меч. По-добре онзи зъл стар трол да внимава, че да не съжалява!

Веднъж, докато Оле лъскал своите оръжия, отвън се потропало. Той надникнал през малкото прозорче на вратата и видял непознат човек с чувал на гърба, който бил коленичил и ровел под прага с ръка. Сигурно сте се досетили – това не бил някой друг, а самият зъл трол, който искал да отвлече Оле. Ала момчето не знаело това и попитало:
– Какво търсиш?
То се знае – тролът ровел за ключа. Искал да отключи и да отмъкне Оле, но бил достатъчно хитър и не си признал.
– Изгубих една монетка – казал вместо това. – Изтърколи се точно под вашия праг. Ще ми помогнеш ли да я намеря?
– Не – отвърнало момчето. – Тате и мама ме заключиха, за да не ме отмъкне старият трол.
Тролът погледнал Оле с крайчеца на очите си. Чудел се дали момчето се досеща кой е той.
– Е, аз приличам ли ти на стар зъл трол? – попитал той, за да го изпробва.
– А, не. Не ме е страх от теб. Не ме е страх и от стария трол, защото, ако припари наблизо, ще си изпати. Аз имам пика и меч. Виж!

Тролът надникнал през прозорчето на вратата, но се престорил, че нищо не вижда. После попитал Оле къде е ключът, за да влезе вътре и да разгледа оръжията.
– А, добре – рекъл Оле. – Ключът е под първото счупено стъпало от дясната страна.

Да, наистина така било. Старият трол бързо отключил вратата и влязъл вътре. Честно да ви кажа, Оле бил доволен от новата компания. Горд и наперен, той показал колко бил остър меча му и колко хубава била пиката. Даже пожелал да дойде старият трол, за да може тъпкано да му върне за откраднатите кози.
– Мисля, че знам къде крие козите – казал злодеят. – Ако дойдеш с мене в гората, може да ги намериш.
„Добра идея – помислил си Оле. – Представи си само, да върна откраднатите кози!“
– Е, ще вървим ли?
– Да – приело детето.

Оле решил да вземе храна за из път, защото тролските пасища сигурно са далече. Той начупил своята питка и напъхал парчета в джобовете си. Момчето предложило на трола къшей хляб, но той веднага отвърнал Не. Защото, ако трол приеме нещо от човек, няма никога да може да му навреди. Ако тролът вземел сега хляба, после нямало да може да пъхне Оле в чувала. А той, разбира се, не щял да става така.

Щом Оле се приготвил, протегнал ръчичка, защото очаквал, че тролът ще го хване за ръка и ще го заведе при козите. Ала тролът отблъснал ръката му.
– Трябва да ме хванеш за дясната ръка – рекъл той. – Лявата ми има рана – и той показал лявата си ръка, цялата бинтована в дебел плат.
На Оле му домъчняло:
– О, горкичкия ти! Нека ти подухам ръката, ще ти стане по-добре – предложил той.
Но не, не помогнало. Единствената мисъл на трола била как да избягат по-бързо, без да ги види някой. Разбира се, щяло да бъде по-лесно веднага да пъхне Оле в торбата, но пък момчето вървяло по свое желание и щял да си спести труда да го носи.

Двамата тръгнали ръка за ръка. Момченцето носело под мишница и своите оръжия, в случай че срещнат стария зъл трол. Повървели в гората и Оле се уморил. Седнал на един камък и извадил парче хляб, защото огладнял.

Старият трол го изгледал. Чудел се дали не е време вече да пъхне момчето в чувала. А и бил ядосан, че Оле не се страхува от него. Да, по-добре щяло да бъде да го пъхне в чувала, а той да рита и вика като всички други деца. Тролът решил да изплаши момчето.
– Оле – подел той, – можеш ли да си представиш, че Аз съм старият зъл трол.
– А, не, не! – възкликнал Оле след като го изгледал. – Ти изобщо не приличаш на него. Той има вежди като туфи трева, а ти нямаш. Устата му е широка от ухо до ухо, а твоята не е. И има вълча лапа вместо лява ръка, а ти нямаш. Така че недей да си мислиш, че може да ме измамиш.
– Как изглеждам тогава? – попитал старият трол.
– Ами като всеки възрастен човек – уверил го Оле.
Това прозвучало толкова забавно на стария трол, че избухнал в бурен смях. В същия миг Оле метнал един залък хляб в разтворената му уста.
– Това е за награда, че си толкова добър с мен, а не като стария трол.
– Апчих-их, чих-ких – закашлял се старият трол.
Ала колкото и да кашлял, залъкът не излизал, плъзгал се в гърлото му все по-надолу и накрая го глътнал.

В миг нещо странно станало. Старият трол вече не можел да се държи с Оле както досега.
– Значи според теб приличам на човек – повторил тролът. – За пръв път някой ми казва това. Но ако наистина приличам на човек, по-добре да се държа като човек. Я чуй!

Той се изправил. Измъкнал от джоба си мъничка свирка и я надул.

Оле се заслушал. Сторило му се, че от дълбините на гората някой отвръща на сигнала. Старият трол свирнал отново и Оле пак наострил уши. Сега се чували множество стъпки – ту леки, ту тежки – тичали през шубраците и по мъха.

Старият трол отново изсвирил.

Нещо бяло се показало между дърветата и Оле видял техните кози, Перла и Цвета, да тичат насам. Те го познали и се втурнали към него. Оле така се развълнувал, че завикал от радост и заподскачал от крак на крак.

Но се разнесли още стъпки. Зад Перла и Цвета идвали стотици малки козлета – топуркали, дребни и деликатни, като бели вълнени пухчета след големите кози.
– Какви са тези козлета? – попитал Оле, като се обърнал към стария трол.
– Троловете имат свои трикове, различни от човешките, а козите раждат повече козлета когато живеят със стария трол в Голямата Планина – отвърнал той и потупал Оле по главата. – Но сега е време да бягаш. Трябва да се върнеш преди мама и татко у дома.

Оле кимнал в съгласие, но преди да пророни и дума, старият трол изчезнал зад грамадните ели, защото троловете не обичат да слушат благодарности.

Оле се зачудил къде изчезнал новият му приятел, но после подкарал козите и всички се прибрали вкъщи.

По пътя Оле срещнал някакви хора, които се смаяли от чудната гледката – малко момченце водело две кози и стотици козлета. Те ги последвали и когато стадото се прибрало в кошарата, хората се наредили край оградата и загледали с учудени очи.

Точно тогава родителите на Оле се върнали. Когато видели момченцето насред всички кози, се наложило да седнат на земята от изненада. После Оле разказал цялата история, а те, докато слушали, кършели пръсти и охкали от уплаха. Кой би могъл да събере толкова козлета? Приличало им на магия. Сигурно старият зъл трол, нали?
– Не, не беше – казал Оле. – Веждите му бяха големи, но не приличаха на туфи трева. Устата му също беше голяма, ама не чак от ухо до ухо. И със сигурност нямаше вълча лапа вместо лява ръка. Лявата му ръка беше бинтована, защото имаше рана.
– Мили Боже! – възкликнали таткото, майката и хората край оградата. – Това е бил старият трол! Той винаги увива лявата си лапа, за да не го разпознаят, когато минава край домовете на хората.

Сега пък Оле трябвало да седне на земята от изненада! Все още не можел да разбере.
– Ако е така, излиза, че понякога и злите тролове стават добри – прошепнало момченцето накрая.

При гледката на огромното стадо, никой не подложил думите му на съмнение, макар че ако не беше станало така, никой нямаше да му повярва.