Митове & Легенди

Елфски лудории

13мин
чете се за

Елфите са дребни същества, които живеят някъде между небето и земята. Не се издигат в облаците нависоко, нито се завират долу в пещери и рудници като джуджетата. Руси и сияйни – те се носят из ефира, изпълнен със светлина. Преките слънчеви лъчи не им понасят много, та денем рядко може да се видят, освен по залез слънце. Предпочитат сребърните снопове лунна светлина. Повече от хората, живели някога, са виждали красивите създания, пълни с радост и веселие да танцуват в кръг хванали се за ръце. Някои райони на Холандия още носят имена, от които се разбира, че там някога са живели тези вълшебни същества.

илюстрация из „Във вълшебната страна“, Richard Doyle (1824-1883)

Елфите били нежни като воал, изпълнени с живот и страшно пакостливи, но често помагали на честните и трудолюбиви хора. Най-много обичали веселбите. Забавлявали се да стряскат хората и да доставят радост на онези, които са хубави и весели. Мразели скъперниците, но обичали сърдечните и щедрите. Феите често се забавлявали в тучните ливади, всред цветя и пеперуди. В безоблачните нощи танцували огрени от лунните лъчи.

Пакостите и шегите им държали хората нащрек. Често правели бели в конюшните или с кравите в полето. В кухните създавали ужасна бъркотия от чинии и съдини, за да карат момичетата да чистят с часове. Елфите събаряли нарочно гюмове и буркани мляко или се състезавали да търкалят пити сирене като колелета. В спалните така разхвърляли, все едно са тичали прасета.

Щом стопанин видел, че гривите на конете са навързани на възли или кравите две по две са вързани за опашките си, веднага казвал:

„Това е работа на елфите.“

Ако кобилите не били добре и имали лош вид, собствениците били сигурни, че елфите са яздили животното навън чак до изгрев слънце. Ако крава се разболее или падне на тревата, вярвали че елф е прострелял със стрела животното. Всеки път проучвали защо някое теле или майка му е умряла и всеки път решавали, че причината е „елфски изстрел“. Били тъй сигурни, че даже на пода да се търкаляло връхче на стрела, като онези каменните, с които прадедите ни ловували, пак си казвали „елфски гръм“ или „стрела на елф“.

До едно селце се заселили много елфи и затова нарекли мястото Елф-Берг, което ще рече Елфски Хълм. Там живеел стар елф на име Стиф, което значи „неподвижен“, защото макар и твърде стар стоял изправен като копие. Щуротиите му били по-прочути даже от тези на младичките елфи. Понякога му викали Хаан-е-кам или Петльов гребен, защото обичал да си прави шеги с петлите, когато кукуригат рано сутрин. Нахлупел ли червената си шапка приличал на петел. Понякога се забавлявал да подлъгва кокошките като кукурига.

Танцът с яйцето, Pieter Aertsen, 1552

Стиф най-много обичал да се промъква в къщи, където има пиршество. Тежките дървени обувки на гостите се нареждали отвън. Всичките добри холандци се събували преди да влязат вътре. Любопитно е да видиш как пред селска църква или дом, където има веселба, са наредени десетки чифтове обувки. Чудно е как всеки разпознавал своите! Оправяли се, защото всеки се събувал на определено място, но стария Стиф пристигал, здраво ги обърквал и струпвал всичките обувки на купчина. Когато хората си тръгвали с много зор откривали своите обувки. Често се карали или обвинявали някое момче, че е сторило белята. Понякога чак на следващия ден разбирали, че на единия им крак носят собствената си обувка, но на другия е тази на съседа. Цяла седмица минавала докато правилната дървена обувка отиде на правилния крак. С любимия си трик Стиф успял да развали характера на доста хора.

Освен в ливадите, елфите харесвали да живеят из горите и пясъчните дюни. Имало дори едни, които живеели в конюшните или в оборите при кравите. Феите в мъха умеели да правят всичко от листата на дърветата – можели да ги превръщат дори в пари и помагали на Стиф в пакостите му. Подмамвали мъжете и се забавлявали да заблудят глупците с омотани от алкохол глави по пътя им за вкъщи.

Старият Стиф много се прочул с една шега, която устройвал на скъперниците. Чуел ли за някой старец дето и от свещите пести, карал едно джудже да го заведе в блатата, където омазани със сажди елфи излизали да танцуват. Надявал се алчният старик да улови тези светлинки, че да му светят нощем, но се оказвал заблуден навътре из мочурите. Докато успее да намери пътя си целият подгизвал и измръзвал от студа до кости. Накрая елфи и джуджета шумно му се смеели до сълзи.

Стария Стиф подредил добре един заядлив скъперник, който често хокал децата. Видел ли момиче да купува цвете или момченце да подава медено петаче за ароматна вафла, почвал грубо да ги мъмри, че пилеят залудо пари. Веднъж по пътя към селцето Стиф пресрещнал този сребролюбец и му предложил хиляда гулдена в замяна на четирите чудно хубави шарени лалета, които растели в градината на алчния човек. Скъперникът си мислел, че това са истински пари, грабнал ги и бързо ги заключил в ковчежето си от желязо. На следващата вечер го отключил, както правел три пъти седмично, за да брои, да търка и да се наслаждава на жълтиците си, но ковчежето било пълно само с шума. Щом докоснал листенцата с ръка, те се разпаднали на ситен прах. Феите в мъха избухнали в див смях като видели алчния скъперник полудял от гняв.

Но не трябва някой да си мисли, че елфите носели само беди на хората. Не, не! Те наистина превъзхождали много всички глупаци, лениви момчета и празноглави момичета, но вършели и безброй добрини. Правели обувки вместо отрудени обущари, когато са болни, и шиели дрехи за децата ако майките им са пребити от умора. Щом се случи елфите да са около мандрата, маслото се избивало по-бързо.

За пръв път сините цветчета лен цъфнали в Холандия и земята посиняла като пролетните небеса. Тогава старият Стиф видял възможност да стори добрина. Хората се радвали на новите си дрехи от груби ленени кълчища. Вече нямало нужда да ловуват вълци и елени и да носят кожите им като дрехи. С времето се научили да обработват влакната на растението по-изкусно и тъканите станали по-фини и за дрехи, и за корабни платна. После започнали да простират тъканите на тревата, за да се избелят на слънцето добре. Платната ставали бели като облаците лете, дето плават в синьото небе. Целият свят се наслаждавал на новите продукти, и скоро думата Холандия станала по-прочута не като име на държавата, а като име на нежен плат, толкоз белоснежен, че подхождал за рокля на кралица. Светът бил ненаситен за новото платно и холандските тъкачи станали богати. Но тепърва предстояли да се случват още по-хубави неща.

В една лунна нощ през лятото, прекрасни дами елфи пременени в дантела и воал, с пърхащи крилца и крачета стъпващи безшумно, слезли до ливадите за техните вълшебни танци. Но зелената трева била покрита в бяло и всички се зачудили. Зимата ли е дошла? Разбира се, че не – щом въздухът бил топъл! Никой не треперел и не усещал студ. Въпреки това ливадите искрели като сняг и старите самодивски кръгове, треви и цветове били покрити.

Феите разбрали, че цялата ливада е обърната в място за избелване и кравите са отишли да вечерят другаде, защото всичко е покрито с ленено платно. Бързо преодолели изненадата, защото елфите са с много пъргав ум. Но сега, след като им откраднали земята, се зачудили дали все пак човеците не са по-умни отколкото си мислели?! Разбира се никой елф не вярвал, че мъжете и жените са заплаха. И така започнало съревнование по ум и разум.

– Развалиха мястото за танците ни с техните открития и ще трябва да намерим ново място за танцуване, – казала кралицата на елфите, която ръководела забавата.
– Тези хора са се възгордели с тяхното ленено платно, но ако не беше принц Паяк да ги научи, как ли щяха сами да се оправят? Дори глиган може да командва тези човешки същества. Ще им покажем, че сме много по-способни. Ще накарам Стиф да си нахлупи шапката за мислене. Той ще измисли нещо ново, което ще ги направи още по-доволни.“
„Но ще трябва ние да получим славата за това,“ викнали елфите в хор. После се понесли в техните си танци из ефира, а погледнати от далечината изглеждали като венец звезди.

На следващия ден множество изящни елфи – майки и девици, пристигнали при Стиф и го помолили да измисли нещо, което да надмине тъкането на ленено платно, което в крайна сметка хората научили от принц Паяка.
– Нямаше да имат и пшеница, ако глиганът Гулин не беше ги научил как да сеят и орат, – добавила кралицата.

Старият Стиф приел молбата и веднага нахлупил червената си шапка за измисляне. Като го видели някои от младичките елфи се разсмели от сърце, защото така наистина изглеждал като петел с ален гребен.
– Нищо чудно, че му викат Хаан-е-кам, – казало едно момиче елф на друго.
Стиф бил шегобиец по природа и не изпускал случай да се пошегува. Затова подучил младичките феи, че онези които свършат най-много работа с ръцете и главите си, ще получат дял от славата, когато остареят.

Старият елф отишъл да се види първо с Фро, духът на златните лъчи на слънцето и топлите летни дъждове. Той притежавал двете най-удивителни неща на този свят. Едното било меч, който щом изтеглел от ножницата водел боя сам и печелел всяка битка. Най-големите противници на Фро били Скрежестите Великани, които попарвали цветята и поваляли полезните за хората растения. Когато Стиф пристигнал, Фро отсъствал, но жена му обещала, че на другия ден ще се завърне. Така и станало. Фро обичал елфите и те на свой ред с радост вършели каквото им поръча. Могъщият дух познавал всички тайни на полето, защото виждал какво се случва във всяко зрънце, в стъбълцата им и в зрелите им класове. Фро пристигнал в златна колесница, водена от неговия див глиган по-бързо и от вятъра.

Глиганът се наричал Гулин, или Златна Четина, заради цвета си като златно слънце и разкошния си вид. В тази колесница Фро пазел по едно от всички видове зърна, плодове и зеленчуци, които хората познавали.

Стиф разказал какво иска да направи, Фро вдигнал снопче с класове пшеница и му прошепнал една тайна в ухото. После пак поел, всред облак златна слава, която заслепява даже елфите, които обичат дневна светлина. Те винаги се радвали да видят златната колесница да се задава или да минава покрай тях.

Стиф поискал също помощ от джуджетата. От тези грозни дребосъци, получил някои добри съвети, защото знаели тайни, които хората някога наричали алхимия, а сега просто химия.

След това, за да не се разсейва, елфът се усамотил на върха на слънчев хълм и цели седем дни там провеждал експерименти. На елфите не било позволено да се виждат с него. В края на седмицата, Стиф посветил дузина от младичките феи в новото изкуство. После поканил всички елфи в Нидерландия да посетят голямото събитие, което организирал.

Всичко било толкова забавно! На много дълга пейка, били поставени половин дузина корита, на друга маса имало още една дузина корита, а до тях стояли шест дъски за гладене. Зачервена до червено печка загрявала ютиите. Зад коритата и дъските стояли дванадесет млади феи, всички докарани в блестящи бели рокли и шапки, без следа от петънце – все едно са пресен сняг. Чудото било в това, че ленените рокли на момичетата феи били не само нежни като звездици, но проблясквали все едно са заскрежени. Но все още било топло лято и нищо не било замръзнало. Розовобузите млади феи били абсолютно сухи, но приличали на лилии в градина, украсени със ситни перли от капчици вода.

Всички се събрали и Стария Стиф помолил някой от тълпата, който бил пристигнал от далече, да свали и да им даде прашните изцапани от пътя дрехи. Дрехите били предадени на момичетата елфи. В миг всичко било изпрано, изтръскано и изсушено. Публиката забелязала, че онези млади феи, които стояли до последното корито с нетърпение очаквали да направят нещо изключително, а други пет вдигали ютиите от печката. Те пръснали вода по сгорещените ютии, за да проверят дали капчиците съскат и се търкалят както трябва. Всички вперили очи в Стиф, а той излязъл напред и казал със силен глас:

„Елфи, феи и вълшебни същества, приканвам всички да внимавате, защото сега ще ви покажа какво създадох с помощта на Великия Фро и добрите ни приятели джуджетата. Вижте демонстрацията и съдете за достойнствата на тази новост.“

Пред очите на насъбраните направил шепа бяла пудра. После сипал тази бляскава субстанция в петото корито, пълно с гореща вода. Там натопили и изпраните дрехи. После Стиф ги извадил, изсушил ги с дъх и обявил че ги „колосал“. След това ги дал да се изгладят. Прашната купчината се превърнала в бляскави и бели дрехи.

Никой на земята не можел да ги избели толкова, нито можел да накара тъканите да заблестят така. Благодарение на скорбялата станало това чудо с дрехите. Всички очаровани запляскали с ръце.
– Какво име да измислим за това? – скромно попитал Стиф най-възрастното джудже.
– От днес нататък, ще те наричаме Стиф Стерк, Стиф Скорбялата. – Всички избухнали в смях.

Много бързо народът на Холандия започнал да използва изобретението на елфите. Ленените дрехи заприличали на купчинки сняг. Навред из Ниските Земи, жените започнали да колосват шапките си със скорбяла според модата с рога, крила и финтифлюшки, с набори и заврънкулки. Във всеки град се появили надписи:

Скоро крале, кралици и велможи започнали да носят огромни яки – толкова големи, че вратовете им се скривали, а главите се подавали едвам над широки кръгове нагънат лен или дантела. Яките се колосвали и затова стърчали настрани цяла педя и половина. Суетните започнали да боядисват нишестето в жълто, други запалени по модата избрали синьо, но скромните хора от народа продължавали да предпочитат снежно бялото.

Портред на Изабела Клара Евгения, Crispijn van de Passe (I), 1596

Скорбялата донесла богатство на народа. Кралската хазна се напълнила с пари от данъци върху товарите с нишесте, което се внасяло с кораби. И така от зрънцето, познато от незнайни времена излязъл нов дух, който допринесъл за чистотата, здравето, сладкарството и модата на хората.

КРЕДИТ: The elves and their antics (1919), Thomas Y. Crowell Co., превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Ричард Дoйл, 1824 – 1883

Всичкитворби