Митове & Легенди

Брабо и ВеликанаЛегенда за Антверп

8мин
чете се за

Твърде отдавна, когато все още имало великани на земята, живял един, който се наричал Антигонус. Това не било родното му име, но бил чул отнякъде за античния гръцки генерал и сам се кръстил като него. По природа той бил алчен, жесток и зъл. В Белгия, на брега на река Шелда, там където сега се разпростира град Антверпен, още стои неговият замък.

Много кораби от Франция и Нидерландия пътували по течението на реката. Всеки ден стотици бели платноходи потегляли или пристигали от морета и океани. Идващите носели вълна, за да си правят топли дрехи, вино, портокали, маслини и всякакви други вкусни за ядене неща. Прекарвали дървен материал, лен, желязо, сирене, риба и всичко, което се произвеждало в страната. Благодарение на търговията хората забогатели. Майстори, които се връщали от чудните страни на юг, разказвали за тамошните богати градове и помагали да се построят красиви нови сгради и прекрасни църкви. Реката била голяма, дълбока и широка. Капитаните на корабите я обичали, защото нямала опасни скали и плитчини, а сушата наоколо била толкова красива. Дечица, обути в дървени обувки, стояли на брега да гледат корабите как минават и да им махат с ръка. И така всички хора в Белгия били щастливи.

Меандрите на река Шелда, J.B. Clermans, 1832 – 1833, Rijks Museum

Но един ден този проклет великан дошъл в страната и издигнал на брега на реката своя замък, здрав и огромен като крепост. Имал четири страни и високи дебели стени, а дълбоко в земята изкопал тъмни подземия. Само със запалена свещ можело да си намериш пътя през онези ужасни места. Хората се чудели за какво било всичко това. И ето какво излязло.

Скоро великанът пристигнал в града. Крачел с вързано на кръста си дървено ковчеже и викал всички хора да се съберат на големия площад.
– От днес нататък, – се провикнал гръмогласно там, – няма кораб да минава по реката, независимо дали нагоре или надолу, без мое разрешение. Всеки капитан ще трябва да ми плаща такса в пари или в стока. Който не се съгласи, ще му отсека ръцете и ще ги хвърля в реката. Чуйте всички и се подчинявайте! Всеки, който хвана да помага на кораб да премине без да плаща такса, нощем или денем, ще му отрежа палците и ще го държа затворен в моята тъмница един месец. Пак ви казвам, подчинявайте се!

След тези думи гигантът вдигнал нависоко огромното ковчеже, а после го стоварил върху количката на един бедняк и я смазал на трески. Това направил, за да им покаже силата си и да ги изплаши.

Статуя на дюка на Алва, 1571, Simon Frisius, 1621 – 1622, Rijks Museum

Оттогава корабите били пресрещани при крепостта на великана и трябвало да дават огромна такса. Бедни или богати – трябвало да си платят. Ако някой капитан откажел – сваляли го на брега. После великанът вадел своята брадва, отсичал му ръцете и ги хвърлял в реката. Ако собственик на кораб се забавел да плати го хвърляли в тъмницата, докато другарите му не внесат отплата.

Скоро се разчуло за злодея и на града излязло лошо име. Търговията замряла и хората започнали да обедняват с всеки изминал ден. Някои опитали да се измъкнат през нощта и тихо да преминат с корабите покрай крепостта. Но от кулите на замъка си, великанът дебнел като бухал през нощта. Слугите на мерзавеца заловили капитаните на тези кораби, отсекли им ръцете и ги хвърлили в реката. Гражданите на града, които хванали на корабите хвърлили в тъмницата и им отрязали палците.

И така, богатството на този град било унищожено. Чуждестранните търговци се страхували да пращат корабите си в страната на гиганта. Лошата слава на града стигнала навред. Германците нарекли този град „Ханд верпен“ или преведено на български Хвърлена Ръка и всички започнали да го наричат Антверпен.

Херцогът на Брабант, който бил владетел на земята, дошъл при великана и му заповядал да престане. Дори размахал юмрук под гигантския нос на великана. Но Антигонус само щракнал с пръсти и му се изсмял в лицето. Злодеят продължил да причаква корабите, хвърлял хора от екипажите в тъмницата си и отсичал ръцете на капитаните, докато рибата в реката съвсем се угоила.

Имало един смел младеж на име Брабо от Брабант, който се гордеел със своята страна и знамето ѝ в жълто, черно и червено. Той внимателно проучил крепостта на великана и забелязал, че има един прозорец, до който би могъл да се изкатери по стената и да влезе в стаята на великана.

Брабо отишъл при херцога и му обещал, че ако войската му щурмува замъка, през това време той ще намери и победи злодея. „Той не е нищо повече от надут бивол“, – добавил накрая Брабо, – „Така и трябва така да го наричаме, вместо Антигонус.“

Херцогът харесал този план и започнал подготовка. В една тъмна нощ, хиляда от най-добрите му мъже потеглили напред под знамената, но без тромпети и барабани, за да изненадат охраната на крепостта. Стигнали наблизо и се скрили в една гора, за да дочакат полунощ. Заключили в един хамбар всички кучета наоколо, за да не лаят и да не събудят великана. Там им дали обилно да ядат и преситени животните заспали на часа. Настанала абсолютна тишина.

По сигнал, с корабни мачти и дебели дървета в ръце, стотиците мъже потеглили към крепостта. Здраво удряли и блъскали и накрая смачкали обкованата с желязо порта, счупили я на трески и се втурнали напред. Преборили охраната и влезли в замъка. Там отключили тъмницата и освободили пленниците, които от глад били почти умрели. Някои от тях били тъй слаби, бледи и изпити, че трудно стояли прави на краката си.

По това време, вратата на хамбара, където били запрени кучетата се отворила. С бесен лай всички псета – от палета до огромни ловни хрътки, хукнали навън. Като че разбирали какво се случва и искали също да участват.

Но къде се дянал великанът? Никой от капитаните, затворниците или охраната не успял да го открие.

Но Брабо знаел, че злият Антигонус, не бил самата смелост, а само един надут тиранин и страхливец. Затова момъкът не се боял. Другари му помогнали да изправи висока стълба на стената. Щом всички часовои и войници хукнали да защитават крепостната врата, Брабо сръчно се изкатерил и влязъл в замъка. С меч в ръка, Брабо влязъл в стаята на великана. Злодеят отправил кръвнишки поглед към младежа, после грабнал своето ковчеже и го тряснал толкоз силно в земята, че пода се пробил. Но Брабо сдържал дъха си и замахнал силно с меча си. Отрязал главата на злодея и я метнал през прозореца. Огромната, обраслата с козина кратуна едва докоснала земята, когато глутницата кучета пристигнали. Едро псе я грабнало в устата си като трофей и повече никой не видял.

Но огромните ръце на великана! Брабо ги отсякъл и от най-високата кула на крепостта ги хвърлил една след друга във водата както правел някога злодея с ръцете на капитаните.

В този миг по прозорците на всяка къща в Анверпен грейнали свещици и целият град се осветил. Разкрила се прекрасна гледка, от която се разбрало, че хората в града знаели какво се случва и се гордеят със смелостта на Брабо. Откъм портите се задала процесия девойки. Всички били облечени в бяло, но водачката им носела рокля в жълто, черно и червено като знамето на Брабант. Всички в хор възпели смелостта на Брабо, техния герой.

Добре дошли в града, 1599, Pieter van der Borcht (I), 1599, Rijks Museum

– Нека премахнем лошата слава на града си като сменим името му– предложил един от старейшините на града.
– Не, – отговорил друг, – Да запазим името и радушно да поканим всички мирни кораби пак да се завърнат Ан-т-верп, – което означавало На Пристанището. – И нека знамето на града да стане две червени ръце над крепост.
– Съгласни сме, – дружно извикали гражданите. Херцогът на Брабант също бил съгласен и дарил града с привилегии заради храбростта на Брабо. Всички хора – от най-видните до най-обикновените, приветствали героя, който бил богато възнаграден.

Хиляди кораби отново надошли от близо и далеч, товарели и разтоварвали товарите си на пристанището или плавали нагоре по реката. Антверпен надминал другите пристанища и пак забогатял. Хората толкова обичали родния си град, че измислили поговорката:
„Светът е пръстен, а Антверпен е перлата отгоре му.“

И досега на големия площад в града се издига разкошният паметник на Брабо Храбреца. Обезглавеният и с отрязани ръце великан лежи в краката му. Героят е вдигнал високо една от ръцете на злодея и всеки миг ще я запрати във водите на реката Шелда.

Няма хора на света, които по-силно от белгийците, да тачат храбростта. От стари времена до днес те се славят като едни от най-големите смелчаци.

КРЕДИТ: Brabo and the giant (1919), Thomas Y. Crowell Co., ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, КОРИЦА: Ontwerp voor kostuum voor de Luciferisten, Richard Nicolaüs Roland Holst, 1878 – 1938, Rijks Museum

Всичкитворби