Събрали се на площада селските първенци. Там бил и Хитър Петър. Селският глашатай решил да го направи за смях, грабнал му калпака и го тупнал здраво на земята.
Хитър Петър се навел, вдигнал калпака, поотупал го и пак си го сложил. После рекъл на събралите се селяни:
– Веднъж дядо поп ми разказа една чудна история за премъдрия цар Соломон, който освен всичко друго разбирал езика на всички живи твари. Веднъж той поискал да се срещне с животните, за да послуша какво си говорят.
Заедно с всички останали се приготвил и конският род. Конят извикал кобилата, катъра и магарето. Посъветвал ги, когато дойде техният ред, да преминат пред великия цар с достойнство. Накрая се обърнал към магарето и специално го предупредил да не срами рода със своите магарии. Магарето слушало с щръкнали уши и понаведена муцуна, сякаш да покаже, че изцяло ще се покори на заръките на коня.
Дошъл техният ред да застанат пред царя. Уж покорното магаре навирило опашка, опънало врат и заподскачало като лудо ту на задните, ту на предните крака. После заревало с пълно гърло така, че всички животни се обърнали да го погледнат.
Щом поотминали царя, конят го попитал сърдито:
– Братовчеде, така ли се бяхме разбрали!?
– Аз – рекло магарето – ако на такова място не си покажа магариите, за какво ми е това магарешко име и този глас?
Селският глашатай се засрамил, нахлупил си калпака, свил врат и си отишъл.
КРЕДИТ: Тази творба е част от Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха, кн. 1, РЕДАКЦИЯ/ ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;
БЕЛЕЖКА: Името на творбата не е част от оригинала.
