Чичо Пейчо имаше трима сина: Иван – големия, Стоян – средния и най-малкия – Драган.
Една вечер момчетата си говорели под бащиния прозорец:
– Аз върша работа колкото тебе – думал Стоян на Ивана, – а на мене повече мърмори тате.
– Ами аз не работя ли наравно с двама ви? Защо пък толкова много ме поучава? – питал Драган.
– И на трима ни е баща. Той знае! – рекъл Иван. – Питайте го – ще ви каже!
Чичо Пейчо седял в къщи, слушал разговора на синовете си. Огънят догарял в огнището. Чичо се усмихнал и подвикнал на най-малкия:
– Драгане, донеси дърва!
След малко Драган внесъл наръч дърва.
– Къде да ги сложа, тате? – попитал той.
– Където искаш! – отговорил чичо.
Драган сложил дървата зад вратата и останал там прав.
– Стояне, донеси дърва! – повторно извикал чичо на средния син.
Стоян сложил дървата до огнището и понечил да излезе, но баща му направил знак да остане и подвикнал:
– Иване, донеси дърва.
Най-големият занесъл дърва, клекнал до огнището, разръчкал жаравата, наредил отгоре ѝ сухи съчки и тутакси огънят пламнал. Осветил смутените лица на по-малките му братя. Тогава чичо почукал челото си с пръст и рекъл:
– Е, синковци, разбрахте ли сега: – Бащата поучава децата си според възрастта и работата им!
