Чичо Пейчовото момче рекло:
– Тате, хайде да си купим крава.
– Колко струва? – попитал чичо Пейчо.
– Една жълтица.
– Много е скъпа, синко.
След време синът пак казал:
– Тате, хайде да си купим крава.
– Колко струва?
– Три жълтици.
– Още са скъпи, синко.
Оттогава минало доста време. Момчето пак казало:
– Тате, да си купим крава.
– Колко струва?
– Пет жълтици.
– Като поевтинеят, ще си купим, синко.
Един ден момчето рекло:
– Тате, днес видях една хубава крава.
– Колко струва? – попитал чичо Пейчо.
– Много е скъпа – седем жълтици – смънкало момчето.
– Не е скъпа, синко. Хайде да отидем да я купим.
Като се връщали, момчето гледало кравата с пълни, радостни очи и попитало баща си:
– Тате, когато кравите струваха по една жълтица, виждаха ти се скъпи, а сега купихме тази крава за седем жълтици – защо казваш, че е евтина?!
– Тогава, синко, нямах пукнато петаче. За нас една крава беше много скъпа. А сега кесията ми е пълна. Затова кравите за мен поевтиняха!
