Няма да споменавам имена, защото хората, за които се разказва, са от нашето село, а и това е било много отдавна.
Чичо Пейчо отишъл да сгледа една мома за снаха. Тя имала по-малка сестра. Чичо потропал, подвикнал на момината врата. Отвътре се чул глас:
– Влез, влез!
Чичо нерешително прекрачил прага. В стаята на миндера лежала малката сестра.
– Дойдох да поговоря с вашите – започнал смутено чичо.
С дървена кука момичето придърпало сред стаята един стол и поканило госта:
– Седни, почакай, мама и тате скоро ще дойдат.
– Ти болна ли си? – попитал чичо.
– Не съм болна – протегнало се момичето. Дори много ми е хубаво – аз обичам да се излежавам…
Чичо поседял, помълчал – пресъхнала му устата.
– Къде има вода да пия? – надигнал се от стола той сам да си вземе.
– А, стой си, стой – аз ще ти дам! – рекло момичето.
То пресегнало с куката, изкусно закачило една стомничка и я подало на госта. Чичо я поел и се усмихнал под мустак:
– Много добре си го измислила. Изглежда, доста работа върши тази кука!
– От кака се уча – рекло момичето. – Нейната кука е по-дълга и тя по-майсторски я върти!
