Стар селянин водел магарето си за връвчица и спокойно вървял към село. На пътя, зад едни храсти, се бил скрил крадец. Крадецът приближил магарето на пръсти, отвързал въженцето от врата му, вързал го за своя врат и тръгнал тихо след селянина. Когато магарето изостанало и се скрило, крадецът спрял. Селянинът се обърнал и видял, че вместо магаре води човек.
– Кoй си ти? – запитал уплашен той.
– Ооо, добрички ми дядо, аз съм твоето магаре! – отговорил престорено крадецът. – Моята история е чудна и много тъжна… Майка ми ме учеше на добро, но аз не я слушах. Веднъж я обидих и в същия миг се превърнах на малко магаренце. Побягнах от село да не ми се подиграват. Но сега навярно сълзите на милата ми майчица са помогнали и аз в миг отново станах човек…
– Старият човек свалил калпака си и прошепнал:
– Синко, моля те, прости ми, дето те биех често и те товарех много. Не знаех, че била такава работата. А сега тичай по-скоро да зарадваш майка си…
След няколко дни селянинът отишъл на пазара да си купи друго магаре. Като разглеждал едно по едно магаретата, той веднага познал старото си магаре. Но познал и човека, който стоял до него. Старецът здраво хванал ухото ха човека и викнал тъй, че да чуят и да видят хората наоколо:
– Магаре, ти наистина не си слушал съветите на добрата си майка. Вместо да си изкарваш прехраната с честен труд, си тръгнал по пътищата и пазарите да крадеш и да лъжеш добрите хора.
БЕЛЕЖКА: Любопитно е, че Сава Попов преразказва веселата арабска приказка „Омагьосаното магаре“, но променя края на историята.
