Едно щурче безгрижно свирело всред цъфнала ливада. Изведнъж над него се надвесил бивол. Биволът лакомо пасял зелената трева и доволен размахвал опашката си. Щурчето се уплашило от бивола. Започнало да подскача и да бяга. Един бръмбар рогач го запитал:
– Хей, щурче, защо бягаш?
– Страшна работа ! – отговорило щурчето. – Щеше да ме изяде едно много голямо, черно, рогато животно.
– Е, посмали малко! – усмихнал се рогачът.
– Какво да смалявам? Животното наистииа бе много голямо.
– Колкото мене ли?
– А, по-голямо!
– Да не е толкова голямо! – разперил крила бръмбарът.
– Защо ставаш смешен? – разсърдило се щурчето. Казвам ти – животното бе много голямо!
– Сънувал си, щурчо! – бръмнал бръмбарът. – Аз съм най-голямото животно!
КРЕДИТ: Илюстрация на корицата – старинна пощенска картичка, Германия;
