От камъче чорбица

Чичо Пейчо замръкнал гладен в едно село. Той потропал на чорбаджийска порта. В двора залаяло куче. Чичо Пейчо взел от земята едно камъче да се заварди от кучето. В това време стопанката отворила портата.
– Добър вечер, бабо. Приемаш ли неканени гости?
Бабата го измерила от глава до пети.
– Ако е само за преспиване, влез.
Чичо Пейчо прекрачил прага на къщата. Седнал до огъня и побъбрили със стопанката. По едно време тя се прозинала и се повайкала престорено:
– Ех, синко, добре си дошъл, но нямам с какво да те гостя…
– Нищо, бабо, нищо – усмихнал се хитро чичо Пейчо. – Аз имам едно чудно камъче. Гладен ли съм – с него готвя разни гозби…
– Какво е това камъче? – попитала бабата.
– На глед като всички камъчета! – разтворил шепата си чичо Пейчо и показал камъчето, дето го взел пред портата.

Бабата разгледала камъчето и рекла:
– Наистина, на пътя да го видя, с крак ще го ритна. В живота си не съм чувала да се готви гозба от камъни.
– Туй камъче неволята ми го прати, бабо. Дай едно гърненце да видиш как ще сготвя вкусна чорбица.
– Бива, синко, бива! – станала бабата и любопитна да види как ще стане от камъче чорбица, веднага пъргаво принесла едно гърне.

Чичо Пейчо все тъй усмихнат пуснал камъчето в гърнето и го сложил на огъня
– Сега, бабо, дай едно парче сланинка! – показал той цялата си длан.
– Толкова ще се намери – рекла бабата и начаса принесла сланина.

Готвачът нарязал сланината на малки парченца в гърнето.
– Дай една глава лук.
Бабата дала и лук. Чичо Пейчо го нарязал на ситно и го пуснал при камъчето.
– Дай лъжица брашно.
Бабата дала брашно.

Щoм цвърнала запръжката, готвачът сипал вода. После пуснал и сол. Като кипнала водата, той рекъл:
– Бабо, ако искаш чорбицата да стане още по-хубава – дай едно яйце и малко чубрица.

Готвачът подправил чорбата с яйцето, стрил чурицата за миризма, поискал една люта чушка и седнали да вечерят.

Чичо Пейчо сръбвал веднъж, бабата два пъти. От челото му рукнала пот, а бабата ронела сълзи… Яли и се смели.
– Туй се казва, бабо, от камъче чорбица!…