Под стряхата на една къща висяла дървена кука. На нея стопаните закачали черно котле. Наблизо до къщата растяло дюлево дърво. Клоните му се огъвали от плод.
Куката казала на дюлята:
– Много са ти криви клоните! Да съм ти стопанин, ще те изкореня. А на твое място ще посадя стройна топола!
– Хубаво си намислила – усмихнала се дюлята, – но и ти да не си крива кука – не би висяла тука!
