Срещу някакъв празник чичо Пейчо взел празно шишенце и отишъл, та потропал на портата на чорбаджи Скрънзови. Сам чорбаджията открехнал портата, подал мишата си глава и попитал:
– Какво искаш, Пейчо?
– Bиж какво – смънкал чичо Пейчо, – утре нали е празник?
– Е, празник е де! Та що от това?
– Ще ми дойдат гости. Трябва да ги посрещна.
– Според гостите и посрещането! – рекъл чорбаджията.
– Тъй е – преглътнал на сухо чичо Пeйчo, – но утре ще ми дойдат по-скъпи гости. Жената ще свари пилешка чорбица. Трябва да я подкиселим. Ти нали имаш оцет…
– Имам, имам – кимнал чорбаджията. – Сигурно искаш да ти дам?
– Затова съм дошъл! – показал шишенцето чичо Пейчо.
– Е, познах! Но нямам оцет за даване.
– 3ащо бе, човек? Заради гостите ми дай малко да се отсрамим.
– Хе-хе-хе! Оцетът, колкото седи, по-кисел и по-скъп става. Затова не давам. Ела друг път и донеси пари! – захилил се чорбаджията и затворил леко тежката порта.
