През зимата един селянин отишъл с магарето си в гората. Той натоварил добичето с дърва, нахлупил калпака до носа си и подкарал към село. Магарето преплитало тънките си крака из неутъпканата пъртина, пръхтяло под тежкия товар и си мислело:
– Е, тежки са дървата, но стопанинът ми изглежда доволен. Няма скоро да се връщам в гората. Като стигнем у дома, аз ще вляза в топлия обор и ще изям една тopбa зоб, а той ще седне до печката и ще пие греяно вино…
Тъй си мислело магарето и със ситни крачки бързало към селото. А в това време зад него едро крачел селянинът. Той гледал дървата на гърба на магарето, подсмивал се под заскрежените мустаци и си мислел:
– Бива си го добичето ми! Сигурно му е омръзнало да лежи в обора. Както бърза, до довечера още три пъти ще се върна в гората за дърва.
