Илия Блъсков

1839 – 1913
Българиа

Илия Рашков Блъсков е възрожденски учител, книжовник и народен будител – един от онези, които слагат основите на българската литературна проза.

Роден е на 9 февруари 1839 година в Клисура (или според други източници с. Дълбоки, Старозагорско) в семейството на книжовника Рашко Блъсков. Учи в Девня, Русе и Шумен при Добри Войников и Атанас Гранитски. От 1860 г. в продължение на дълги години е учител и просветен деец в Шумен, а също книжар и книгоиздател.

Като голям книжовник, той продължава делото на В. Друмев в оригиналната българска повест, като разширява нейната тема и затвърждава реализма в художественото изобразяване. Автор е на редица повести, които по неговото време се четат във всеки български дом.

Някои от най-популярните книгите на Илия Рашков Блъсков.

Редактор на сп. „Градинка“ (1874, 1875 г.), автор на статии, църковни слова, разкази, повести, издател на календари. Постоянен сътрудник на сп.„Духовни книжки“ (1864 г.), в. „Турция“ (1871 г.), сп. „Училище“ (1872-1875 г.). След Освобождението е училищен инспектор, преподавател в девическата гимназия и Учителския институт в град Шумен.

През 1873 г. Илия Блъсков издава своя сборник „Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха“, в който за пръв път се публикуват разказваните от близо 400 години истории за Хитър Петър из всички български земи. Така писателят получава прозвището „бащата на Хитър Петър“.

Илия Блъсков умира през 1913 година в Шумен. По спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата „Свети Три Светители“.

КРЕДИТ: Статията е изготвена по материали от РБ „Стилян Чилингиров“ – Шумен, РБ „Любен Каравелов“ – Русе, и Wikipedia.

prikazki.eu