Едно врабче сладко спяло в гнездото си под стряхата. Присънил му се чуден сън. Около него се били събрали много птички в светла, копринена премяна. Човките им били от злато. Очите им блестели като утринна роса.
Врабчето ги гледало. Въздъхнало и си казало:
– Много съм злочесто: колко ми е сиромашка премяната!
Докато изрече тия думи, поникнали му шарени пера. Врабчето заподскачало от клонче на клонче. Не можело да се нарадва на хубавата си премяна.
Изведнъж голяма змия скочила отгоре му. Насмалко щяла да го налапа.
Врабчето избягало, но насреща му друга беда – един ловец дигнал пушката си да го гръмне. Врабчето си казало: „Напусто се радвах! Ах, защо не съм си сега под стряхата?“
В това време врабчето се събудило. Огледало се. 3арадвало се, че е под стряхата. Хвръкнало към дола.
– Скок-скок! – окъпало се в реката и запяло: „Чик-чирик! Чик-чирик!“
ИЗТОЧНИК:„Сънят на врабчето“Елин Пелин, „Приказки“, изд. Народна Младеж, 1957; ИЛЮСТРАЦИИ: Борис Ангелушев;
