Боже, благодаря ти!

Живял някога един беден селянин, който бил толкова умен и находчив, че с лекота се измъквал и в най-тежката ситуация. Веднъж му се прищяло да иде и да види царя. Не искал да се изправи пред владетеля с празни ръце, затова откъснал три едри сливи, сложил ги върху един поднос и поел към палата.

Когато го въвели при царя, селянинът се поклонил, поднесъл сливите и рекъл:
– Царю честити, приеми от един бедняк най-скъпия подарък, който може да се намери в сиромашката му къща.
Царят го погледнал удивен и попитал:
– Как може три сливи да са най-ценното нещо в една къща?
– Представи си, царю честити, че си беден като мен. В единствената ти градинка има само едно сливово дръвче, което е родило тези три сливи. Вземаш ги от ръцете на детето си, което умира от глад, за да ги поднесеш на най-богатия човек в царството. Нямаше ли тогава тези три сливи да са по-ценни за теб от всичкото ти сегашно богатство?
Царят се усмихнал, приел сливите и надарил богато бедняка.

Наесен селянинът напълнил един чувал с тикви и решил да ги занесе в двореца.
– Накъде си тръгнал, умнико? – попитала жена му.
– Ще нося тези тикви на царя. Все ще ни даде нещо за тях.
– По-добре занеси кошница смокини – посъветвала го жената.
– Права си! – възкликнал той. – Смокини по подхождат за цар, пък и по-лесно се носят.

Той напълнил една кошница с плодове и отишъл в двореца. Въвели го при царя и селянинът поднесъл почтително смокините с думите:
– Царю честити, приеми моя сиромашки дар.
Царят усетил тънките сметки на хитреца, пък и тъй мразел смокини, че грабнал кошницата и замятал плодовете по селянина. А умникът се развикал:
– Боже, благодаря ти! Боже, благодаря ти!
– За какво благодариш на Бога? – попитал смаяно царят.
Умникът се позабърсал и рекъл:
– Бях понесъл чувал с тикви за подарък. Благодаря на Бога, че послушах жена ми да донеса смокини. От ония тикви, каквито бяха едри и тежки, нямаше и помен да остане от мене.
Царят се засмял и заповядал да наградят отново умника.