Отишъл Хитър Петър на панаир. Там видял редица казани, в които къкрели от вкусни по-вкусни гозби. Миризмата разпалила апетита му, дощяло му се и той да седне и като другите търговци да се нахрани. Ала за беда нямал пари.
Извадил от торбата си комат сух хляб и го подържал над гъстата пара, която излизала над един от казаните. После захапал комата и тръгнал да си ходи.
В този миг изскочил готвачът и се развикал:
– Хей, човече, добре се облажи от моята гозба! Сега ми плати!
– Какви пари искаш, като и капка не съм топил от храната. Само подържах един къс сух хляб над парата.
– Все едно. Ако не беше огъня и казана, откъде щеше да се вземе парата? Как без дърва щеше да гори огъня? Аз пари давам за тях!
Скоро кавгата станала толкова голяма, че ги наобиколила цяла тълпа хора.
– Е, хубаво. Какво ще ми направиш, като нямам пукната пара?
– Щом нямаш пари, ще изядеш десет тояги!
– Добре, донеси си тоягата и ме удари десет пъти, за да се разплатим – приел Хитър Петър и се изправил насред пътя на слънце.
Готвачът донесъл една сопа и като доближил Хитър Петър, той извикал на тълпата:
– Слушайте хора, аз подържах хляба на парата без да докосна храната в казана, за което този готвач ме укорява. Нека сега и той на свой ред, без да ме докача да удари десет тояги на сянката ми!
Хората се разсмели до сълзи, похвалили Хитър Петър, а готвачът засрамен се прибрал в кръчмата.
КРЕДИТ: Тази творба е част от Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха, кн. 1, РЕДАКЦИЯ/ ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;
БЕЛЕЖКА: Името на творбата не е част от оригинала.
