Галената щерка

Живели някога мъж и жена, които имали една-едничка дъщеря. Родителите толкова я обичали, че ѝ угаждали във всичко. И понеже им била едничка, и понеже била хубава, така я разглезили, че по цял ден момичето се излежавало, кипрело се пред огледалото и не подхващало нищо. Майката сама вършела къщната работа – чистела, миела, готвела, дори сама слагала трапезата. Богданка чакала все наготово.

Когато девойката пораснала, взели да я искат за снаха, а майката отвръщала:
– Галена е нашата щерка. Не е научена на работа.
Щом чуели това, сватовете се разбягвали.

Веднъж дошъл един човек и казал:
– Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я искам за снаха.
Майката и на него повторила:
– Галена е нашата щерка. Не е научена на работа.
– Така да е – отвърнал човекът. – У дома не работим насила. Който иска работи, който не ще – седи си така.
След седмица-две младите се венчали.

Човекът имал трима сина и още две снахи.

На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Богданка се наконтила и полегнала да си почине.

Дошло време за обед. Всички се събрали около трапезата. Младоженката седяла и чакала да я поканят. Другите снахи поднесли гозбите и подали на свекъра една голяма погача. Той разчупил хляба и подал парче на всеки, който седял на трапезата.
— А на Богданка? — попитала свекървата.
— Тя не е гладна — отвърнал свекърът. – Който не работи, не огладнява.

Следобед всички отново се заловили за работа. Богданка седяла и нищичко не похващала.

Събрали се да вечерят. Свекърът отново разчупил и раздал хляба както преди.
– А на Богданка? — попитала свекървата отново.
– Тя не е гладна — отговорил свекърът. – Който не работи, не огладнява.

Похапнали и си поприказвали за едно-друго. После си легнали и скоро всички заспали.

Легнала и Богданка. Но спи ли се на празен стомах?! Погнали я вечерите, едва дочакала утрото. Тихичко станала, измила се, премела двора и нахранила животните.

Когато другите станали и видели какво е направила, се спогледали усмихнато.

На обяд Богданка наредила трапезата и седнала с другите. Свекърът разчупил питата, подал ѝ най-голямото парче и рекъл:
— Богданке, днес ти свърши най-много работа. Заслужи си залъка.

Изминали няколко седмици. Богданка не подгъвала крак – по цял ден шетала.

На третата седмица родителите ѝ пристигнали на гости. Всички излезли на двора да ги посрещнат. Богданка припнала напред. Разтворила портите и бързо извикала:
– Мамо!… Тате!… По-скоро слизайте от колата и се хващайте на работа! Тук не е като у дома… Който не работи, стои гладен!