Веднъж един баща повикал тримата си сина и рекъл:
– За всеки от вас съм приготвил по една кесия злато. Обиколете света и намерете най-скъпоценния плод на земята. Който го донесе, ще получи половината ми богатство. Ще ви чакам тук след три години.
Тримата братя взели кесиите и тръгнали по широкия свят да изпълнят бащината заръка.
След уреченото време те се върнали в родния дом.
– Е, синко – обърнал се бащата към най-големия брат, – успя ли да откриеш най-скъпоценния плод?
А той отвърнал:
– Тате, аз мисля, че най-скъпоценният плод е онзи, който е най-сладък. Тръгнах на юг и открих най-благото грозде на земята. Него ти донесох.
– Добре, синко – отвърнал бащата, – добре си направил.
После старецът се обърнал към средния брат:
– А ти, момчето ми, ти какво ми донесе?
– Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е онзи, който най-рядко се среща. Затова продължих още по на юг. С парите накупих най-редките плодове, които не растат у дома. Донесох фурми, портокали и смокини. Сам избери онзи, който най-много харесваш.
– Добре синко, добре си направил.
Накрая бащата се обърнал към най-малкия брат:
– А ти, момчето ми, какво донесе? Защо ми се вижда, че идваш с празни ръце?
– Тате, вярно е, че ръцете ми са празни. С парите, които ми даде, се записах в най-доброто училище. Учих всеотдайно и упорито цели три години. Плодовете, които събрах, не се виждат, защото са в ума и душата ми. Татко, на мен ми се струва, че те също са скъпоценни…
При тези думи бащата радостно се засмял и възкликнал:
– Сине, ти си ми донесъл най-скъпоценните плодове! Ти заслужаваш наградата.
Защото няма по-скъпоценни плодове от тези, които знанието дарява на човек.
КРЕДИТ: Приказката е преразказана от Л.Петкова, – ©prikazki.eu 2023 по „На-скъпоценният плод“, Български народни приказки, Издателство Български писател, 1970, подбор и редакция Елена Огнянова;
