Хитър Петър бил още малко момче. Една сутрин го заболял зъб, ама нямал пари да иде при зъбар да го извади. Тръгнал да обикаля по улицата, та дано болката отслабне. Спрял до една фурна, в която тъкмо вадели топъл симид. До фурната имало зъбарница. Момчето гледало със светнали очи симидите, а хлебарят рекъл да се пошегува:
– Какво гледаш, момче?
– Нищо.
– Яде ли ти се симид?
– Яде ми се, ама нямам пари.
– Можеш ли всичкия да изядеш?
– Мога.
– Ами ако не можеш, какво да те правя?
– Извади ми един зъб.
– Добре. Ама да не избягаш? Чакай да повикам и зъбарят да е готов с клещите.
Хлебарят повикал зъбаря и му рекъл:
– Ако това момче не изяде всичкия симид, ще му извадиш един зъб – преден, заден, който то си избере. Аз ще ти платя за работата.
Малкият Хитър Петър започнал да яде топлия симид. Ял, ял, наял се до насита. Спрял и рекъл:
– Не мога повече. Извадете ми зъба.
Момчето зинало и посочило болния зъб.
Зъбарят погледнал, разбрал, че този зъб е болен и го извадил. Малкият хитрец си очистил устата и рекъл на хлебаря:
– Да ти даде Господ живот и здраве! И със симид ме нахрани, и от болния зъб ме избави.
КРЕДИТ: „Малкият Хитър Петър“, неизв. автор – в.„Врабче“, бр. 3 (1926 – 1927), издава „Хемусъ“; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2023;
