Битови приказки

Наградата

2мин
чете се за

Един човек, който имал богато стопанство, си търсел верен слуга. Явили се за това място двама души. Той ги повикал и им казал:
– Трябва целия ден да вадите вода от кладенеца и за този труд ще ви наградя богато.
Двамата се съгласили и се заловили за работа. Водата от дълбокия кладенец трябвало да се изважда с кофи и да се сипва в една огромна каца, но тя била разсъхната и всичко изтичало.

Единият от работниците извадил три-четири кофи, разгневил се и казал:
– Не съм виждал по-глупава работа – да сипваш вода в каца без дъно! От сега нататък, няма да изтегля нито една кофа повече. Господарят не може да познае колко кофи са изсипани в кацата. Най-добре е да седна и да си почивам.

– Хей, човече, – казал другият работник, – за тази работа ни се плаща и би трябвало да ти е все едно дали е умна или глупава. Хайде, ставай и се захващай!
– Не можеш ме накара! Ако ти си луд – продължавай да работиш. Аз не искам да преливам от пусто в празно. Ще седя и ще си почивам.

Настъпила вечерта. Когато трудолюбивият работник издърпал и последната кофа с вода, забелязал на дъното на кладенеца един прекрасен златен пръстен.
– Виждаш ли, – казал той на своя другар, – ето каква е била целта на нашата работа, а ти реши че е глупашка. Трябваше да изпразним кладенеца, за да намерим на дъното му ценния пръстен.

Доволен, че успешно е свършил работата си, работникът отнесъл пръстена на своя господар.
– Пръстенът е твой, – казал стопанинът. – Нека ти е спомен за добре свършената работа. От днес нататък ставаш мой помощник, защото отлично се справи с изпитанието. Уверен съм, че винаги ще си толкова честен и трудолюбив.

На другия работник той платил за труда да извади четирите кофи вода и го освободил, защото бил просто един мързеливец.

Всичкитворби