Битови приказки

Защо изяли жабата

2мин
чете се за

Двама селяни се връщали от града. Единият водел крава, която купил на пазара. Вървели и разговаряли за това, за онова. Най-после свършили приказките и се умълчали. Този, който водел кравата видял на пътя пред тях как подскача една грозна лигава жаба. Хрумнало му нещо, спрял другаря си насред пътя и рекъл:
– Слушай, ако изядеш тази жаба жива, ще ти подаря кравата.

Другарят му погледнал жабата – пъпчива, мръсна и отвратителна и настръхнал. Погледнал и кравата – хубава, кротка и млечна. Дощяло му се да е негова и казал:
– Изядам я!
– Добре, – отвърнал първият, уверен, че другарят му не ще може да удържи думата си. – Хайде, изяж я – ей ти кравата.

Вторият селянин се спуснал, хванал жабата, отхапал ѝ главата бързо и я нагълтал. Но от това така му прилошало, че едвам не повърнал.

Шегаджията като видял, че другарят му вече изял главата на жабата, повярвал, че ще изяде цялата и много му домъчняло, че ще изгуби кравата си.

В това време другарят му държал жабата в ръка и не смятал да я погледне. Струвало му се, че ако я погледне и ще си повърне червата. Като повървели, помислил малко и казал:
– Слушай приятелю, ти виждаш, че аз спечелих облога. Ето, ще изям и останалата част от жабата. Тогава кравата ще бъде моя. Но – жал ми е за теб. Затова, ако ти изядеш останалата част от жабата, ще ти върна кравата.

Шегаджията се размислил – как ще го посрещнат у дома като научат, че – ей така, за една глупава шега е изгубил кравата, размислил се, затворил очи и изял останалата част от жабата. Така кравата си останала пак негова.

След това двамата другари пак продължили пътя си.

По едно време вторият селянин, който още продължавал да плюе от жабешкото месо, си помислил, че кравата е пак на стопанина си и никой нищо не е спечелил, нарушил мълчанието и казал:
– Ех, приятелю, я ми кажи защо ние с теб изядохме тази жаба?

Публикувана във в.Поточе, бр.10, 1927, КОРИЦА:

Всичкитворби