Мъж и жена имали снаха, но тя била много мързелива. Веднъж мъжът рекъл:
– Жено, ти вземи стомните и тръгни за вода, а аз ще те дърпам – да видим дали снахата ще се засрами, та да отиде тя.
Така и направили. Жената взела стомните, а старецът започнал да я дърпа:
– Дай, жено, дай, аз ще ида за вода! Ти си стара!
– Не, не! – рекла жената. – Това е женска работа, аз ще ида.
Снахата ги гледала, гледала, пък им се присмяла:
– Леле, леле, как не се разбират възрастните хора! И затова ли много ум трябва? Не може ли единият да отиде сега, а другият утре!
КРЕДИТ: преразказ на Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021; по „И затова ли много ум трябва“, българска народна приказка, „Весели народни приказки“, 1974 НМ;
