Цената на богатството

До палата на един цар имало голям пазар. Отблизо и далеч се стичали там хора да търгуват. Веднъж един възрастен човек докарал вол. Животното изглеждало прекрасно и около него се насъбрали много купувачи.
– Хубав ти е волът, дядо. Какво искаш за него? – попитал някой.
– Лявото око на царя, синко – отвърнал човекът.
Смаяли се хората от този отговор! Как смее старецът да изрече това? Ако царят научи, ще му отреже главата.

Скоро някой друг попитал за цената. Селянинът пак повторил „лявото око на царя”. Разнесла се мълвата по целия пазари скоро стигнала до ушите на царя. Той заповядал веднага да доведат стареца при него. Щом човекът пристигнал, царят го попитал:
– Старче, за какво ти е дотрябвало моето ляво око, та продаваш този хубав вол за него?
– Прости ми, господарю – рекъл старецът. – Самият аз не зная. Имам дъщеря, на която нищо не мога да откажа – давам ѝ каквото пожелае. Тя поиска това и заради нея докарах вола на пазара.

Царят освободил човека и заповядал да доведат дъщеря му. Същия ден тя се изправила пред него.
– Защо накара баща си да продава вола за лявото ми око?
– Защото исках да те видя – отвърнала девойката. – Как иначе щеше да ме повикаш.
– А защо искаш да ме видиш?
– За да ти кажа какво мислят хората за теб.
– Добре, кажи сега…
– Но не трябва да се сърдиш – отвърнала девойката и царят приел.
– Народът казва „лявото око на царя не му трябва”.
– Защо да не ми трябва?
– Защото, когато хората дойдат при теб да търсят справедливост, ти слагаш богатите отдясно, бедняците – отляво, и все богатите излизат прави, другите – криви. Затова народът казва, че с лявото око не виждаш.

Ядосал се царят и наредил да хвърлят девойката в тъмницата. Ала след няколко дни размислил и решил да изпита находчивостта и ума ѝ. Заповядал да я доведат и попитал:
– Я кажи, моме, щом толкова знаеш, колко е голямо богатството ми? – попитал царят.
– Ще ти кажа, царю честити, ако се съгласиш една неделя безпрекословно да ми се подчиняваш.
– Добре, давам царската си дума, но ако отговорът не е верен, ще ти отсека главата.
– Така да е. Една кокошка струва твоето богатството, – отвърнала девойката.
– Заколете я веднага! Тя се подиграва! – викнал ядосано царят.
– След една седмица може да заповядваш, царю честити. Сега заповядвам аз, – рекла девойката и после накарала слугите да заключат царя и да го държат гладен една неделя.

Изтекла седмицата и девойката отишла при царя с една печена кокошка в ръце. Той посегнал да я грабне, ала девойката я дръпнала.
– Колко даваш за нея? – попитала тя.
– Всичките жълтици, които притежавам.
– Малко е – отговорила девойката.
– Давам цялото си богатство!
– Не ти ли казах, че богатството ти струва една кокошка – казала девойката, като му подала печената кокошка.

Той разбрал, че девойката е надарена с ум и я оставил в двореца за царски съветник.