Един селянин продал в града чувал жито и си купил ботуши. Лъснал ги хубаво и закрачил наперено като войник. От радост влязъл в кръчмата и се почерпил порядъчно. Излязъл с клатушкане насам-натам и тръгнал за село, ала насред пътя паднал и заспал.
Минали лоши хора, смъкнали му новите ботуши, взели ги и си заминали. Селянинът нищо не усетил. Сутринта край него минали негови съселяни. Познали го и започнали да го побутват.
– Ставай, Иване, ставай!
– Още е рано – отвърнал селянинът сънливо.
– Как ще е рано, ставай!
– Я се махайте от тука – казал Иван.
– Виж ти, че се и сърди! Поне си прибери краката, че да минем.
Понадигнал се Иван, погледнал си краката и рекъл:
– Това не са моите крака. Моите са обути в нови ботуши!
