Битови приказки

Дядо Пиперко

Препоръчва се за възраст над 5 год.
6мин
чете се за

В малка схлупена къщурка накрай село, живели сам самички дядо Пиперко и баба Люта. Имали си само една кравичка – Сивушка. Дядото пасял кравата, а бабата всеки ден дояла и варила сладичко млекце. Така живели тримата дълги години.

Но годините доста натежали на дядо Пиперко и той не можел вече да тича след Сивушка. Една вечер казал на бабата:
– Туй тегло не може да се тьрпи! Трябва да му се намери колая. Намислил съм да заколя Сивушка. Само така можем да се отървем от сиромашията и от теглото.
Баба Люта го погледнала учудено.
– Ти да не си полудял, старче! Та нали тя ни е всичкото богатство. Като рожба я имаме. Всяка заран и всяка вечер по паничка мляко ни дава. По-добре мене убий, но нея пожали! – казала баба Люта и едри сълзи закапали по набръчканите ѝ бузи.
Дядо Пиперко се засмял.
– Не плачи, бабо! За добро съм го намислил. Аз ще заколя Сивушка, а ти ще омесиш всичкото брашно, което ни е останало. Ще направиш вкусни гозби и ще поканим цялото село у дома. Ще ги нагостим всички. После те ще почнат да ни канят и вече няма да берем грижа за нищо. Всеки ден ще ядем като на сватба.

Усмихнала се и баба Люта, изтрила сълзите и рекла:
– Добре си го намислил, старче!
Сутринта станали рано. Дядо Пиперко заклал и одрал Сивушка. Баба Люта сготвила вкусни гозби и опекла пълна пещ хляб. Когато всичко станало готово, тръгнали двамата от къща на къща да поканят цяло село. Към обяд двора не побирал вече гостите. Всички били весели и доволни, яли и благославяли.

Привечер гостите се разотишли. Дядо Пиперко и баба Люта останали самички, без Сивушка, без брашно в чувала и без залък хляб в долапа. Легнали си старците и понеже били уморени, веднага заспали. Сънували чудни сънища. Сънували, че ги канят всички. Дори в една къща ги гощавали в златни блюда и ги черпели със сребърни чаши.

Сутринта станали късно. Стъкмили се като за гости, седнали на прага и зачакали. Слънцето се издигнало на пладне, а пред тяхната порта никой не се спрял, никой не ги поканил за обяд.
– Улисали са се хората в работа, – казали си те. Но за вечеря сигурно ще ни поканят.

Мръкнало, но никой не ги поканил. Легнали да спят. Но гладни очи затварят ли се? Цяла нощ баба Люта проклинала глупавата глава на дядо Пиперко, а той мълчал и чакал да се развидели, та да иде на пазара и да продаде Сивушкината кожа – да купи хляб, че да не умрат от глад.

Преди още да се съмне, дядо Пиперко станал, грабнал кожата, метнал я на рамо и се запътил към града. Като навлязъл в гората, гледа край едно дърво струпани въоръжени хора. Един от тях вадел нещо от някаква торба и раздавал на всекиго по ред.
„Разбойници са“, рекъл си дядо Пиперко. – „Ще ми вземат кожата и ще ме убият. Я чакай да се престоря на мечка и да ги изплаша.“

Увил се той със Сивушкината кожа и започнал да лази по пътеката. Разбойниците съгледали мечката и хукнали да бягат. В уплахата си забравили торбата, която била пълна с жълтици. Прибрал ги дядо Пиперко и се върнал в село.

Оттогава започнал да живее нашироко. Купил си имот и добитък, направил си нова къща.

Почудили се селяните откъде е забогатял толкова дядо Пиперко. Не издържали и попитали:
– Откъде това богатство у тебе, дядо Пиперко?
– От Сивушкината кожа.
– Та от една кожа ли това богатство?
– От една кожа, ами! Като изядохте Сивушка и за нас с бабата нищо не остана – грабнах кожата, та на пазара. Провикнах се, колкото ми глас държи: „ Хайде, грош косъм, грош косъм! Колкото косми има в тая кожа, толкова благословии има в нея. Който си вземе, богат ще стане!“ Насъбраха се хора. Всеки бърза да си вземе косъм от Сивушкината кожа.

Решили селяните и те така да забогатеят. Заклали си кравите. Одрали им кожите и ги занесли на пазара.
– Ха, грош косъм, грош косъм! – викали, та се късали.
Насъбрали се хора около тях. Помислили ги за луди. Взели им кожите, набили ги и ги прогонили.

Чак тогава разбрали, че дядо Пиперко им се подиграва и решили да му отмъстят. Върнали се в село. Хванали го. Вързали го в един чувал и го занесли на брега на реката.
– Тук ще стоиш цяла нощ и ако на сутринта не кажеш как си забогатял, ще те метнем във водата! – казали му те и си отишли.

Щом останал сам, дядо Пиперко започнал да вика от чувала.
– Не ща, не ща!
Наблизо един овчар пасял стадото си. Чул го той и се приближил.
– Кой си ти и какво не искаш? – запитал той вързания дядо Пиперко.
– На сила искат да ме оженят за царската дъщеря, а аз съм стар, затова не ща. А те ме вързаха в този чувал и ще ме държат, докато се съглася.
– Ами не може ли аз да се оженя за царската дъщеря? – попитал овчарят.
– Може, но ще трябва да влезеш в чувала. Като дойдат утре сутринта да те вземат със свирки и тъпани, да кажеш, че си съгласен.
Влязъл овчарят в чувала, дядо Пиперко го завързал и отишъл при стадото.

На сутринта селяните дошли при чувала и като мислели, че дядо Пиперко е в него, попитали:
– Ще кажеш ли или искаш да те удавим?
– Искам! – рекъл овчарят, като мислел, че го питат дали иска да се ожени за царската дъщеря.
Тогава те бутнали чувала в реката и си отишли.

С голяма мъка овчарят успял да се спаси. Потърсил стадото, но не го намерил. Дострашало го да се върне при господаря си и забягнал.

Вечерта дядо Пиперко подкарал стадото към село. Като го видели селяните се зачудили.
– Къде намери това стадо?
– Под водата. Потънах долу на една голяма ливада, на която пасат хиляди овце. Запретнах се да ги мятам на брега. Но нали съм стар, само тези можах да изхвърля. Вие, каквито сте млади и силни, колко ли много бихте изхвърлили!?

Завтекли се селяните към реката, нацамбуркали се във водата и се издавили.

Дядо Пиперко – Преразказала Василка Ст. Илиева, в.Славейче бр.4 и 5, 1937-1938, ИЛЮСТРАЦИИ: в.Славейче бр.4 и 5, 1937-1938

prikazki.eu