Умният селянин

Един цар поискал да узнае кой е най-умният човек в царството му, та да го вземе за съветник. Тръгнал той от град на град, от село на село и задавал все един и същ въпрос на най-умните и най-първи хора:
– Аз добър ли съм или съм лош?

Едни му казвали, че е добър, други – че е лош. Той оставал недоволен както от отговора на едните, така и отговора на другите. Една вечер замръкнал в едно село, повикал първенците и ги попитал:
– Аз добър ли съм или съм лош?
– Царю честити – рекли те, – днес кметът на селото ни отсъства. Без него ние отговор не можем да ти дадем. Бъди така добър и почакай до утре. Той ще ти отговори.
– Добре – съгласил се царят. – Ще почакам.

Късно през нощта се върнал кмета и първенците му разказали каква е работата.
– Не се страхувайте – успокоил ги кмета. – Лесно ще му отговорим.

На сутринта селяните, начело с кмета, се явили пред царя.
– Ти ли си кметът?
– Аз, царю честити.
– Е, какво ще кажеш, аз добър ли съм, или съм лош?
– Нито си добър, нито си лош, царю. Ако си лош и дойдеш между нас, ние – ако сме добри, и ти ще станеш добър; ако ние сме лоши, а ти добър, като дойдеш да живееш между нас и ти ще станеш лош.

Този отговор се харесал на царя, но той пожелал още веднъж да изпита ума на кмета и рекъл:
– Добре, сега искам от теб да ми отговориш на още два въпроса: какво е разстоянието от небето до земята и колко звезди има на небето.
– Ще гледам да изпълня волята ти, царю честити – рекъл кметът, – но тази работа не е така лесна, за нея трябва време.
– Три дни стигат ли?
– Стигат, царю честити.

На третия ден кметът се явил пред царя. Събрали се много любопитни, да чуят отговора на своя съселянин. Поклонил се кметът почтително, извадил от торбата си едно голямо кълбо прежда и рекъл:
– С божията помощ, царю, можах да изпълня желанието ти. Ето това кълбо – и той подал кълбото на царя. – Ако развиеш конеца и го изправиш нагоре, единият му край ще е на земята, а другият ще опре на небето. Ако не вярваш на това, което казвам – ти можеш като по-учен сам да провериш дали казвам истината.
Царят се възхитил от отговора, но замълчал.
– И звездите преброих. Те са на брой ето колко: хиляда хиляди милиони и деветстотин деветдесет и девет. Ако не вярваш, че са толкова, колкото ти казвам, изброй ги и ще се увериш.

Засмял се царят и рекъл:
– Умният човек по отговорите се познава. Ела с мен и бъди мой пръв съветник. С този ум ще бъдеш много по-полезен на държавата, отколкото на селото.
И царят отвел кмета със себе си.