Битови приказки

Намерил щастието си

Препоръчва се за възраст над 5 год.
5мин
чете се за

Имало някога един човечец, който изгледал двамата си сина и умрял. Братята решили да се оженят. По-големият взел бедна мома, а по-малкият – богата. Всички заживели наедно, без да се делят.

По някое време жените започнали да се карат и бият. Едната казвала:
– Щом съм женена за по-големия бpaт, аз трябва да командвам.
– Не, – отвръщала другата, – защото съм по-богата от теб!

Братята им видели, че жените им не се погаждат, разделили бащиния си имот по равно и се отделили. На големия брат всяка година му се раждало по едно детенце, семейството му се разрастнало, а домакинството от ден на ден осиромашавало. Докато имал хляб и пари, гледал децата си, радвал им се, радвали му се и те, но като осиромашал и на децата си омръзнал.

Веднъж отишъл при малкия си брат и му се примолил:
– Помогни ми, братко, в сиромашията, децата ми вече няма какво да ядат, не знам как да живея!
Той изкъсо му отказал:
– Живей, както щеш, за моите деца всичко има – не ме е грижа!

Минало още малко време, бедният бpaт пак отишъл при богатия.
– Моля ти се! – казал му той. – Дай ми поне за един ден коня си, за да потърся за семейството си хляб!
– Иди на полето, – отвърнал младият, – и си избери един кон, ала гледай да го не изморяваш!

Беднякът отишъл на полето и видял, че някакъв човек пасе братовите му коне.
– Кой си ти? – папитал той.
– Защо питаш? – отвърнал му човека.
– Питам, защото конете са на брат ми, а знам, че няма коняр.
– Не виждаш ли, че аз съм щастието на брат ти?! Той яде, пие и се весели, а пък аз му работя.
– А моето щастие? Къде е то?
– Твоето щастие е там хее … в трънака лежи: ден и нощ все спи, нищо не работи.
– Добре, – казал човекът. Ще ида при него!

Отишъл бързо в трънака и съгледал щастието си – един млад момък – изпънал се и спи по очи. „Чакай да те науча аз тебе!“ си рекъл сиромахът, отсякъл една дебла тояга, издебнал заспалото щастие и с всичка сила гo цапнал по гърба. Щастието се събудило.
– Защо ме биеш? – попитало то.
– Защо те бия ли? Та ти заслужаваш и да те пребия. Всички хора по цял ден работят, само ти спиш, спиш и се не пробуждаш.
– А, ти да не искаш нещо да ти помогна?
– Ами как? Все тъй ли ще спиш в този трънак? С твоето лежане ще ме умориш от глад!
– Е, ако искаш да ти помогна, остави селската работа и се захвани с тьрговия. Към земеделие не съм привикнал, а всичките търговски работи зная. Захвани се за търговия!
– Че как мога да захвана търговия? Имам ли с какво! Нямам пари за xляб, та камо ли за търговия.
– Направи така, – казало щастието, – продай кожухчето на жена си и c парите купи ново. После и него продай. В тази работа аз ще ти помагам и няма да те напуна никога.
– Дoбре, – казал човекът и си отишъл.

На другия ден беднякът рекъл на жена си:
– Жено, събирай, прибирай – ще се преселим в града!
– Ти, както те виждам, си полудял, – казала жената. – Няма с какво да нахраниш децата, а искаш да се пилееш в града!
– To не e твоя работа! Събирай нещата, вземи децата и хайде подире ми!

И тъй, приготвили се. Помолили се на Бога и, а-ха да дръпнат вратата, чули, че отвътре някой много жално плаче.
– Кой плаче там? – попитал мъжът.
– Това съм аз – сиромашията.
– Зaщо плачеш?
– Как да не плача? Ти тръгваш, а мене клета забравяш!
– Не, мила моя! Ще те взема със себе си, няма те оставя! Eй, жено, – викнал човекът, – изпразвай сандъка, да поместим вътре милата ни сиромашия!

Жена му изпразнила сандъка.
– Е, клета сиромашийо, влез сега в сандъка!
Сиромашията влязла, а той захлупил и с три ключа заключил сандъка, заровил го в земята и казал:
– Да се провалиш дано, проклетийо! Да не излезеш оттука и никой да те не познае вече!

Отишъл беднякът с жена си и децата в града, наел къща и започнал да търгува: взел кожуха на жена си и го продал за три лева на пазара. C парите купил нов кожух и го продал за 6 лева. Търгувал така и за всяко нещо получавал двoйнa цена. Закратко забогял и станал прочут търговец.

Научил това малкият му брат и му отишъл на гости да го види.
– Кажи ми, моля ти се, как се ухитри, че от сиромах стана толкова богат? – попитал го той.
– Много лесно! – казал търговецът. Заключих сиромашията си в сандък и я зарових в земята.
– На кое място? – попитал го бpaт му.
– На село в двора на старата ми къща, точно под трънливата слива.

Щом чул това малкият брат едва не заплакал от завист. Същия ден той се върнал на ceло, изровил закопания сандък и пуснал сиромашията на воля.
– Иди пак при брат ми и го съсипи съвсем!
– Не, – рекла сиромашията. – По-добре да дойда у вас. Ти си добър човек, защото ме извади отново на бял свят, а онзи хитрец брат ти ме закопа в черната земя!

От този ден нататък завистливият брат осиромашал и от богат, станал последен бедняк.

ПУБЛИКУВАНА: в.Славейче, бр.30-31, 1907 с пoдпис И.П., РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова

prikazki.eu