Отишъл манго в гората за дърва. Шумка паднала и трепнало манговото юнашко сърце. Той хвърлил брадвата и хукнал да бяга.
Стигнал вкъщи и завикал:
– Жено, жено, остави се!
– Какво има, мъжо?
– Да видиш, жено, каква голяма мечка видях! Колкото планината голяма!
– Посмали, манго!
– Ех, да не беше голяма колкото планината, ама от къща по-голяма беше.
– Посмали, манго!
– Горе-долу колкото вратата беше.
– Посмали, манго!
– Koлкото стола беше.
– Посмали, манго!
– Ех, жено, как да ти кажа! Шумка шумна, сърце трепна и аз – дим да ме няма!
КРЕДИТ: Посмали, манго, Българска народна приказка, Буквар и първа читанка, 1947г.
