Надлъгване

Веднъж царската дъщеря решила да се надлъгва със своя дребничък слуга, на който всички викали Малчо. Поканили и един великан, който да слуша и отсъди кой е победител. Съгласили се, че губи онзи, който пръв каже „тoвa не е вярно“.

Започнала царкинята:
– Ние имаме най-голямата нива на света. Ако на двата ѝ края засвирят по един овчар, няма да се чуят.
– О, това е едно нищо! – засмял се Малчо. – Я да видиш нашта нива! Ако едно теле тръгне от единия ѝ край, докато стигне до другия, ще стане крава.
– Това не ме учудва – свъсила се царкинята. – В царските мандри правим толкова сирене, че ако не ядем една седмица, ще се натрупа куп, по-голям от Витоша.
– Какво чудно има в това? – пресякъл я Малчо. – В нашата нива има дървета, които стигат чак до небето. Една сутрин се качих на едно. Горе видях една жена, пременена цялата в бяло. Седеше на един облак и предеше морска пяна. Дръпнах ѝ конеца, той се скъса и аз полетях право надолу. Падах, падах и не щеш ли – тупнах в една миша дупка. И кого мислите заварих там – Вашият баща и моята майка. Мама шиеше, а царят пресукваше конеца ѝ. Ама беше мързелив, та мама се ядоса и му зашлеви една плесница.
– Това не е вярно! – викнала ядосано царкинята. – Дори царицата не може да удари царя, та камо ли една селянка? Що за измишльотина!
– Ха! – възкликнал великанът. Царкинята загуби, защото първа каза „Това не е вярно“!