Приказка за неволята

Един човек имал двама сина. Всеки ден той ходел в гората за дърва и водел по едно от момчетата. Веднъж изпратил двамината с думите:
– Деца, хайде днес сами идете за дърва, пък аз ще остана у дома.
А те отвърнали:
– Добре, тате, ама ако ни се строши колата, кой ще я поправи?
– Синко, ако се строши колата, викайте Неволята. Тя ще дойде да ви я поправи – казал бащата.

Двете момчета отишли в гората и нали били млади и работливи – набрали повечко дърва и попретоварили каруцата. Тръгнали да се връщат и по пътя, не щеш ли, тя се строшила. Двете момчета спрели насред пътя и се развикали с все сила:
– Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата.

Викали, викали колкото могли, но взело да мръква, а Неволята никаква я нямало. Най-после по-младият брат рекъл:
– Бате, тая проклета Неволя май няма да дойде. Я да опитаме, колкото можем, сами да поправим колата.
А брат му отвърнал:
– Може Неволята да е навътре в гората и да не чува, затова хайде и двамата да викнем заедно, колкото можем.

Пак викали, викали, та гърлата им се предрали, а нея пак я няма, та няма. По-младият брат пак рекъл:
– Хайде, бате, мръкна се, да не я чакаме повече. Кой знае чия кола поправя някъде.

Най-после двете момчета взели секирата и теслата, навели се и клъц оттук, клъц оттам – поправили колата, колкото могли.

Когато се прибрали, баща им ги попитал:
– Е, как прекарахте, момчета?
А те взели да се оплакват:
– Тате, колата ни се счупи насред пътя. Ние викахме тази проклета Неволя, викахме, та ни се продраха гърлата, а нея никаква я няма. Тогава единият взе секирата, другият теслата и поправихме каруцата колкото можахме.
– Е, синко – засмял се баща им, – това е то Неволята. Вие сте я викали, а тя е била при вас. Като няма кой да ви поправи каруцата, сами сте я поправили. Това значи Неволята да поправи каруцата. Няма как все аз да съм с вас, та да ви поправям каруцата.