Битови приказки

Тримата братя и магарето

5мин
чете се за

Един селянин много забогатял и решил да остави след смъртта си на всеки от тримата си сина по хиляда жълтици. Но имал и едно хубаво магаре Марко – най-хубавото и яко магаре в цяло село. Нямало как да го раздели на три и решил да го остави на онзи, който най-добре умее да се отнася към него.

Повикал най-големия си син и казал:
– Вече остарях и трябва да започнеш да ми помагаш в работата. Натовари тази стока на магарето и иди да продадеш всичко на пазара в града. Върнеш ли се, ще ми разкажеш какво си свършил.

Най-големият син започнал да товари магарето и да си подсвирква весело. Но още не успял да натовари и половината от нещата, когато магарето му казало:
– Човече, гърбът ми вече се преви. Спри да ме товариш. Ще падна и ще умра на пътя.

Като видяло хитрото животно, че момъкът се двоуми, добавило:
– Пък и не вярвам да вървиш пеша до там, нали? Как ще се качиш, ако натовариш всичко?

– Казват, че магаретата били глупави, – си казало момчето, – но я виж колко умно разсъждава нашето магаре. Ех, като не мога да натоваря днес всичко, ще го закарам другата седмица. Приятелю Марко, благодаря ти за съвета.

А Марко попремигнал, поклатил глава и си казал:
– Тежко на този, който иска съвет от магарето си. Защото магарето е създадено да носи товари, а не да дава съвети. Ех момче, не знаеш как да използваш силите на своето животно и се боиш да вървиш пеша.

Бащата седял до прозореца с лула в уста. Видял всичко, което станало и поклатил глава в съгласие.

Дошло време за следващия пазарен ден и повикал втория си син:
– Моето момче, – му казал той, – аз съм вече стар, – добре е да ме отмениш. Натовари тези стоки на магарето и ги продай на пазара в града. Върнеш ли се, ще ми разкажеш какво си сторил.

Но на средния брат повече му се щяло да иде за риба, отколкото да ходи до града в горещия задушен ден. Затова замърморил ядно, но започнал да товари магарето. Щом натоварил всичко, понечил и да се качи отгоре.
– Момче, гърбът ми се преви. Откажи се. Ще падна и ще умра насред пътя. Каква ще ти е печалбата тогава?
– Ти да мълчиш, – отвърнало момчето. – Къде се е чуло и видяло магаре да учи господаря си. Аз да не съм като брат си да върша кой каквото ми каже. Като наказание за дързостта ти, ще добавя и онова, което остана от миналия път, а аз ще се кача отгоре.

Както казал, така и направил. После извикал:
– Хайде, ди-и-й Марко!

Но Марко даже не помръднал. Само кротко казал:
– Животно се товари според силите му. Така е и с магарето. Виж ти какво направи! Това не е редно!
– Кажи ми пак, кое как се прави и ще опиташ тоягата! Ядосам ли се, удрям здраво!
– Ти удряш – аз хапя, ритам и подскачам. Всеки се брани, както може.

Щом чуло тези думи, момчето така здраво цапнало магарето по главата, че искри излезли от очите му.
– Сам си си виновен! – отвърнало то и започнало да рита и да скача. Зелките се затъркаляли на една страна, краставиците на друга, разпилели се навсякъде моркови и репи. Накрая и момъкът тупнал в прахта, засрамен и целия оцапан.

Бащата седял до прозореца с лула в устата.
– Сине, защо злоупотребяваш със силата на животното и не ходиш пеша? От теб няма да излезе добър стопанин.

След една неделя бащата повикал третия си син и му казал:
– Стар съм вече, синко, отмени ме, иди до пазара в града. Ще закараш за продан тези зеленчуци, едно теле и две овци.
Момчето започнало да смята колко тежат зеленчуците, после претеглил телето и овцете. Почесало се зад ушите и казало:
– Доста е, но може.
– Ще видим, – си казал Марко.

Щом момъкът натоварил зеленчуците, магарето казало:
– Гърбът ми се преви. Няма повече да ме товариш, нали?
– Я не се шегувай, – отговорил най-малкият син и го погалил по гърба. – Ти си най-якото магаре в село.

После взел телето, което било добре охранено и внимателно го сложил на самара.
– Какво е това, – викнал Марко и изправил ушите си.
– Едно малко теленце, стари приятелю, съвсем, съвсем мъничко!
– Хмм! Малките теленца хубаво са натежали тази година!
– Вярно, вярно, но догодина няма да е така!
– Този път гърбът ми наистина се преви и няма да мога да направя даже крачка, щом се качиш до малкото теленце.
– Не бой се, аз ще вървя пеша, – отговорило момчето весело. – А вместо едрия и тежък веселяк, какъвто съм аз, ще носиш една малка овчица. Нали ще ти бъде драго да я носиш, а тя да ти блее из пътя?
– Не много, – казал Марко, – но хайде, щом е за една овчица.

Момъкът сложил овцата в коша отдясно и се престорил на загрижен.
– Тежи на една страна, – казал той, – и товарът ще се изкривио, – Какво да правя? Ако имах…

Престорил се, че търси нещо и изведнъж извикал:
– Сетих се! Я да туря от другата страна една овчица, за равновесие.

Товарът не бил малък, но Марко не казал нищо, защото бил як и умен. Само се позасмял и си помислил:
– Хитрец! Колко добре умее да постъпва! Чак ми се ще да му кажа и той да се качи до телето. Но не! Стига ми товара, пък и за общото добро е магарето да не си глези господаря си.

Бащата пак седял до прозореца с лулата си и доволен наблюдавал как сина му тръгва за града.

След смъртта си той оставил на тримата си сина по хиляда жълтици, но магарето завещал на малкия си син.

КОРИЦА: Moritz von Schwind, 1843, Rijks Museum

Всичкитворби