Отишъл Хитър Петър да се обръсне при селския бръснар, ала той намислил да го направи за смях. Сложил го да седне срещу слънцето, намокрил му на две на три лицето със студена вода и без да сложи сапун, започнал да го бръсне така, че сълзи потекли на горкия човечец.
– Спри, спри! – извикал най-сетне Хитър Петър, като си мислел, че бръснарят е новак. – Вземи този петак и ме остави да ида при друг по-майстор бръснар да ме обръсне.
Бръснарят това и чакал – оставил го да си иде небръснат.
Който срещнел Хитър Петър по пътя, се скъсвал от смях, а и самият бръснар зад гърба му добре се посмял. Най-сетне Хитър Петър разбрал каква била работата и си рекъл: „Чакай, ще дойде време и ще те науча как се бръсне на припек без сапун.“
Минала година, забравила се бръснарската шега. Напролет по резитба дотрябвал на бръснаря някой да му ореже лозето и спазарил Хитър Петър за работата, защото бил прочут майстор.
Петър отишъл, окастрил лозите до чуканите и изхвърлил пръчките на улицата. Дошъл привечер бръснарят и го попитал:
– Как е, оряза ли добре лозето?
– Много добре, друг път за орязване няма да питаш.
– Ами очисти ли пръчките?
– Добре го очистих, ни пръчка, ни лоза оставих.
– А плаче ли?
– Плаче ами, как няма да плаче. И ти да го погледнеш, и ти ще се разплачеш, – казал Хитър Петър и си отишъл.
КРЕДИТ: Тази творба е част от Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха, кн. 1, РЕДАКЦИЯ/ ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;
БЕЛЕЖКА: Името на творбата не е част от оригинала.
