Началото на нещата

Много, много отдавна, преди толкова хиляди години, колкото ти не би могъл да преброиш, нямало земя, море и дори небе. Цяла вечност нямало нищо друго, освен огромна течна маса, която изпълвала пространството докрай. В нея съществувал Бог – Дух, но без да има форма, тяло, или да бъде каквото и да е определено същество.

В тази течност нямало живот, движение и нищо друго, което да подсказва, че от тук ще избликне прекрасният ни свят и неговият балдахин обсипан със звезди, докато Духът не изрекъл своето име и така заел формата на Бог – огромен и внушителен. Името било Кепера, което означава Светлина и живот на всичко.

В самотно достойнство и величие той потънал в мисли за същината на тази течна дълбина. Но нямалo място, където Кепера да застане. Затова решил да раздели материята и да сътвори от нея земята и морето. После пожелал да има други божества, които заедно с него да работят. Със силата на своето слово той създал двата си помощника. Единият станал източникът на светлината, а другият – небето, което обгърнало земята като безкрайна синя пелена.

Богът на светлината бил създаден, но нямало какво да я отдели от тъмнината. Тогава новородените божества донесли на Кепера огромно огнено кълбо. Той го взел и го поставил на главата си, за да му служи за око. Толкова ярка била неговата светлина, че осветила целия свят, към който гледало окото. За да види всичко, което е направено, денем то се носело по небосвода. Това око било не нещо друго, а самото Слънце.

Ра, както нарекли слънцето-око, дарявал топлина и светлина и се превърнал в извор на живота. Виждал всичко, което се случвало в света и от него не можело да бъде скрито нищо. В по-късни времена хората го считали за бог – най-върховният от всички.

Веднъж Ра се завърнал от своето странство по небето и отишъл да разкаже на Великия Дух какво видял. Тогава съзрял, че Кепера вече има още едно око. Наистина, то не било мощно и силно като Ра, но въпреки това той много се засегнал. Решил, че върховенството му като единствен Носител на Светлина е застрашена, или поне ще трябва да споделя царството си с някой друг. Изпълнил се със ревност и от яд избухнал пред Създателя. Тогава Кепера, вероятно за да го накаже, предопределил новото око да мери времето и когато Ра не свети на небето, то да е източник на светлина. Ето защо хората изчисляват дължината на месеца по Луната.

След това Кепера решил да изпълни земята със създания, които да го почитат. Първо създал още шест божества, за всяко от които отредил специални задължения. После от своите сълзи създал мъжете и жените, които поставил на земята. За да получат радост и удоволствие от живота си, той създал дърветата, растенията, тревите и всичката зеленина и я накарал да расте. После Бог добавил влечуги, птици и животни. Щом дал всичко нужно на човека, Създателят решил да си почине от свършената работа. И така започнало всичко.