Митове & Легенди

Озирис и Изида

Препоръчва се за възраст над 9 год.
13мин
чете се за

Много, много отдавна, Озирис и Изида заживели заедно на земята. Озирис бил едър и висок, а Изида – ненагледна красавица. Те пристигнали в Тива и се настанили в храма при жреците. Всеки ден двамата съпрузи се срещали с хората в града, поучавали ги и ги подкрепяли.

Изида помагала на жените и децата. Лекувала болните със своите магии и всички оздравявали. Озирис показвал на мъжете как да обработват нивите и как да ги поливат с водите на Нил.

Славата на Озирис и Изида бързо се разнесла из града и достигнала до двореца. Царят на Тива пожелал да ги види.
– Кои сте вие? – попитал той, когато въвели съпрузите. – Откъде идвате?
– Ние сме странници от далечния запад – отвърнал Озирис. – Идваме от страната Аалу.
– Много земи покориха войските ми, но за пръв път чувам за тази – отвърнал владетелят.
– Цял човешки живот трябва, за да се стигне дотам – отвърнал Озирис. – Няма как жив човек да я види, защото се намира в Страната на Мъртвите.

Царят започнал да кани често Озирис в палата да разговарят, защото бил най-мъдрият от всички мъдреци на земята.

Веднъж в тронната зала пристигнали някакви хора и обвинили един млад пълководец, че се кани да погуби царя. Владетелят много се ядосал и гневно извикал:
– Заговорникът да се убие!
Но Озирис посъветвал царя:
– Не може да осъждаш някой, без да изслушаш от устата му какво е станало.
Царят не понасял някой да му противоречи. Ядосал се още повече и посегнал да прониже с копието си Озирис.

Ала странникът вдигнал ръка и всички в тронната зала сякаш се вкаменили и не можели дори да мигнат.
– Знай, че силата ми идва от небето – прогърмял гласът на Озирис. – Слязох долу на земята, за да донеса на хората мир и справедливост.
Така всички разбрали, че Озирис е бог, а съпругата му Изида – богиня.

Не минали няколко дни и царят на Тива внезапно умрял, без да остави наследник. Старейшините на града отишли при Озирис и го помолили:
– Ти пристигна от Страната на Мъртвите, за да ни помагаш и учиш да живеем в мир и справедливост. Остани при нас и бъди наш цар. Царят на Тива ще стане най-великият владетел на Египет.

Озирис не желаел да царува, но хората непрестанно го молели и понеже не искали никой друг, накрая той станал цар, а Изида – негова царица.

Озирис бил добър и справедлив владетел. Пътувал из земите на Египет, учел и помагал на стопаните как да отглеждат храна и никой не гладувал. Показал на хората как да строят красиви сгради и навсякъде в Египет започнали да се издигат прекрасни храмове, къщи и палати. Навред царели мир и справедливост, защото Озирис с никого не воювал.

Докато той обикалял Египет, мъдрата Изида се грижела за народа на Тива. Всички заживели мирно и честито.

И ето – от всички краища на Египет се стекли множество старейшини и замолили тиванския цар да стане и техен. И така – от цар на Тива, Озирис станал фараон на Долен и Горен Египет, а Изида – негова царица.

Веднъж на дворцовите порти потропал един отвратителен едър грозник.
– Тук ли живее Озирис? – викнал той на пазачите. – Предайте му, че брат му Сет е дошъл да го види.
Хората избухнали в смях:
– Не може Озирис, нашият велик владетел, да има брат грозник като тебе. Махай се оттук.
– Тичай и кажи на Озирис, че Сет е тука. Бързо да не срина тези порти със земята!
Един пазач отнесъл съобщението на Озирис.

„Веднъж на дворцовите порти потропал един отвратителен едър грозник.“

Новината разтревожила фараона. Появял ли се Сет, бедите го следвали. Но нали били братя – Озирис настанил Сет в една красива къща на брега на река Нил.

Ден и нощ Сет и размирните му другари шумно гуляели. От новия дом непрестанно се носели глъч и пиянски кавги. Скоро Сет взел да крои планове как да заграби трона на брат си.

Когато Изида научила, че Сет се е заселил в Тива, много се стреснала, защото знаела, че рано или късно ще посегне на брат си. Но съпругът ѝ казал:
– Бъди милостива към него. Аз и ти познаваме същинското щастие. Той е вечно нещастен. Ако поживее с нас, може да научи, че само добрината носи на човек щастие.

Един ден Сет отишъл при Озирис и му показал парче чудно хубава тъкан.
– Скъпи братко – рекъл Сет, – искам да ушия за теб роба от този плат. Дошъл съм да ти взема мярка за новата дреха.
– Платът е прекрасен! Благодаря, че искаш да ми поднесеш толкова красив подарък – отвърнал Озирис.

Сет измерил Озирис от главата до петите.
– Няма нужда новата роба да е дълга колкото мен – засмял се Озирис.
Сет също се усмихнал и казал:
– Много си висок. Ще те измеря още веднъж от раменете до петите.

На следващия ден Сет повел своите войници на юг. След няколко дни те се озовали пред схлупена къщичка. Сет внесъл плата и дълго стоял вътре. После излязъл с плата и всички се върнали в Тива.

След няколко дни Сет пак повел войниците на юг. Настанил се в друга схлупена къщурка. Влязъл сам вътре, оставил там прекрасния плат и после се върнал с войниците си.

За трети път Сет повел своите войници си на юг и пристигнали в Етиопия. Срещнал етиопската царица и ѝ казал:
– Сега е най-доброто време да изпратиш войската си в Египет. Скоро аз ще бъда фараон.

Когато Сет повел тръгнал обратно към Египет, след него и войниците му крачела войската на етиопската кралица. Вървели без да спират ден и нощ. Когато пристигнали до къщурката, където бил оставен плата, злосторникът се провикнал:
– Готово ли е?
Отвътре излязъл един човек с прекрасна роба в ръцете. Сет взел дрехата и казал на няколко от войниците:
– Тръгвайте с мен.
Пристигнали до първата къщурка и Сет отново се провикнал:
– Готово ли е?
Войниците изнесли отвътре огромна ракла.
– Чака ни лодка на брега на реката. С нея ще се върнем в града.
Сет изпратил съобщение до войската на етиопската царица да чакат до реката.

Когато се върнали в града, войниците понесли огромната ракла към дома на Сет, а той тръгнал с дрехата към палата.
– Братко – рекъл Сет, – донесох ти новата роба. Искам да устроя тържество в твоя чест. Моля те, ела!
Озирис нямал никакво желание, но решил че е грубо да отказва, защото Сет му поднесъл толкова прекрасен подарък.

– Моля те, не ходи! – призовала го царицата. – Сет ще ти причини зло.
– Грешиш, брат ми търси моето приятелство! – възразил Озирис. – Виж колко е красив неговият подарък.

Озирис пристигнал на тържеството. То било пищно и богато. Имало много смях и наздравици, а Сет се хилел най-силно от всички.
– Имам изненада, която сега ще ви покажа! – провикнал се Сет в разгара на веселбата.
По негов знак, слугите внесли в залата раклата и вдигнали папируса, който я закривал. Всички гости ахнали при красотата, която се открила.
– Ще я подаря на онзи, на когото е по мярка – провикнал се Сет.
Гостите се заливали от смях. Един след друг влизали вътре, но всички се оказали дребни. Накрая Сет се възкликнал:
– Фараоне, божествени господарю, струва ми се, че раклата е точно за тебе.
Гостите започнали да се смеят и викат:
– О, царю, влез вътре!

Озирис влязъл – раклата била точно по мярка. Преди да разбере какво става, Сет тръшнал отгоре капака и слугите здраво го залостили. Пристигнали войници, грабнали сандъка и го метнали във водите на Нил.

В този миг огнено слънце блеснало над реката. Хората се изплатили и хукнали да се крият в храма. Сет потеглил със своите войници да доведе войската на етиопската царица. На следващия ден те марширували пред царския палат.

Когато Изида видяла огненото слънце над Нил, разбрала, че Озирис е мъртъв и страшна злина е надвиснала над Египет. Тя извикала своите войници и казала.
– Озирис е мъртъв. Сет ще превземе града.
– Ще се бием до последния човек за нашата царица! – извикали преданите войници.
– Аз не мога да остана тук. Трябва да открия тялото на Озирис, за да почива в мир – отвърнала Изида.

После извикала придворните си дами и им раздала драгоценни предмети за спомен.
– Бягайте, преди Сет да нахлуе с войската си в палата. Аз не мога да ви придружа. Трябва да намеря тялото на съпруга си.

„Мигом се превърнала в бяла птица и литнала през прозореца.“

Накрая Изида облякла снежнобяла дреха и легнала в леглото си. Произнесла заклинание, което богът слънце Ра ѝ бил казал. Мигом се превърнала в бяла птица и литнала през прозореца.

На сутринта Изида отново се превърнала в жена. Тръгнала по бреговете на Нил с вперени очи във водата, защото търсела раклата с тялото на Озирис.

Ден след ден тя вървяла край реката. Една привечер забелязала странник с вити рога на главата и крака на козел. Той седял на брега и свирел омайна музика на своята сиринга. Изида спряла да послуша и в почуда забелязала как прекрасни вълшебници танцуват около него.

„Ти си бог Пан!“

– Ти си бог Пан, който свири най-сладката музика в целия свят! – поздравила го Изида. – Виждал ли си една красива ракла да плува във водата?
– Ти търсиш тялото на Озирис – отвърнал Пан. – Видях голямата ракла, но вече е в морето.
Тази неочаквана новина съкрушила Изида. Тя седнала отчаяна на земята, а в очите ѝ заблестели сълзи. Вълшебниците долетели при нея и запели нежна песен за утеха на царицата.

Хубавице, хубавице,
недей тъй горко да тъжиш
Ще срещнеш любовта си
в дървото тамарикс.
Хубавице, хубавице,
злото ще се възмезди
щом срещнеш любовта си
в дървото тамарикс.

– Кажи ми, има ли смисъл в думите на тази песен, която изпяха вълшебниците? Ще намеря ли тялото на моя любим? – през сълзи попитала Изида.
– Изтекоха много дни откакто красивата ракла навлезе в морето и доплува до остров Библос. Спря там под сенките на едно дърво тамарикс. Тогава великият Ра накара дървото да я обвие и то порасна по-високо от всички дървета на света. Когато царят на Библос го видя, накара слугите си да го отсекат и да го занесат в палата. От него направиха прекрасна колона, която се издига в тронната зала. Ала никой не знае, че раклата с тялото на Озирис лежи в сърцевината на тази колона от тамарикс.
– Скъпи Пан, как да ти се отблагодаря, че ми каза къде да намеря тялото на моя любим?
– Магията ти е могъща – отвърнал Пан, – направи една за мен! Боговете ме създадоха отвратително грозен – с рога на главата и крака на козел. Накарай хората да се отнасят по-добре с мен и да не се присмиват на грозотата ми.
– Когато хората споменат бог Пан, ще мислят само за прекрасната музика, която свири на своята сиринга – отвърнала Изида.
И така е до ден днешен.

Изида се качила на кораб и отплавала към Библос да намери тялото на Озирис. Щом стъпила на твърда земя, се отправила към царския дворец. Преди да влезе, видяла една чешма и спряла да утоли жаждата си. Скоро пристигнала за вода една придворна слугиня, която поздравила Изида и попитала:
– Ти май си чужденка?
– Да – отвърнала тя. – Разкажи ми за тукашния цар и царица.
– Цар Мелекандър замина на лов, а нашата царица Астарта ден и нощ плаче за малкия си син. Той е тежко болен и скоро ще се спомине, защото никой не може да го изцери.
– Аз ще го излекувам – казала Изида.

Слугинята хукнала при царицата и разказала за чужденката, която срещнала на чешмата.
– Тя ми каза, че ще излекува принца! – извикало развълнувано момичето.
– Доведи я веднага! – наредила царицата.

Въвели Изида в тронната зала и там тя забелязала голямата дървена колона от тамарикс – точно както Пан ѝ бил казал.
– Откъде идваш? – попитала царица Астарта.
– Идвам от далечните земите на запад. Един зъл цар погуби моя мил съпруг.
– Съжалявам, че така си пострадала! – отвърнала Астарта. – Остани да живееш в моя палат. Моята слугиня ми каза, че можеш да излекуваш сина ми.
– Донесете детето – рекла Изида. – Ще го оправя.

Един слуга донесъл на ръце малкия принц. Очите му били затворени, телцето му горяло в огън и едва дишал. Изида нежно поела момченцето на ръце и целунала челцето му. О, чудо! То отворило очи и се усмихнало. Изида го подала на просълзената от радост майка с думите:
– Детето вече е добре.

Когато цар Мелекандър се върнал от лов, заварил малкия принц да си играе в палата.
– Кой е великият лечител, изцерил детето ми? – попитал царят.
– Една чужденката от далечния запад – отвърнала царицата. – Съпругът ѝ бил погубен от някакъв злодей.
– Доведете я при мен – рекъл царят – и ще ѝ дам всичко, което поиска.

Изида поискала голямата колона от тамарикс. Царят много се изненадал, но царската дума е закон. Той накарал слугите да я изнесат и натоварят на кораба, с който Изида щяла да потегли към своята страна.

Преди да свалят колоната, Изида извадила нож, прорязала дървото четири пъти и то се разпаднало. Там, в краката ѝ, насред тронната зала, лежала прекрасната ракла, която била скрит в сърцевината на дървото.
– Царю – рекла Изида, – боговете ще те благословят, защото върна тялото на съпруга ми.

Изида била най-могъщата магьосница на земята, защото знаела тайното име на Ра и съживила своя любим съпруг.

Разказват се много истории за добрината на Озирис, магиите на Изида и как техният син Хорус погубил подлия Сет.

Божествените съпрузи живели честито дълги години и донесли много щастие на египетския народ, защото били добри и справедливи. В тяхна чест хората издигнали прекрасни храмове и завинаги запазили спомена за времето, когато Озирис и Изида живели с тях на земята.

ПРЕРАЗКАЗ по „Isis and Osiris“, E.W.Dolch от ©prikazki.eu 2022, ИЛЮСТРАЦИИ: Gordon Laite;

Тази приказка е пресъздадена по древното произведение „Изида и Озирис“ на Плутарх, което е твърде късна интерпретация на оригиналните египетски приказки и предания. Плутарх е автор от I в.н.е. – близо 400 г. след завладяването на Египет от Александър Македонски. По тази причина в историята е намесен древногръцкия бог Пан, а и имената на царя и царицата от Библос са дадени в своя гръцки вариант.

prikazki.eu