Вълшебната книга

Живял някога един принц, който искал да стане най-великият магьосник. Затова изучил всички книги за магия, които успял да намери. Често ходел в храмовете да чете надписите по стените, защото искал да узнае всички тайни от миналото.

Един ден, докато четял в храма, чул как един жрец му се присмива.
– Жрецо, кажи защо ми се смееш? – попитал принцът.
– Ако искаш да станеш магьосник, трябва да прочетеш вълшебната книга. Когато я изучиш, ще разбираш езика на птиците, животните и рибите.
– Къде е тази книга? Трябва непременно да я имам! – възкликнал принцът.
– Дай ми сто сребърни слитъка – поискал жрецът – и ще ти кажа къде се намира вълшебната книга.

Принцът изпратил един слуга да донесе сто сребърни слитъка. Когато слугата се върнал, жрецът преброил среброто и доволен го прибрал.
– Кажи ми къде се намира вълшебната книга? – попитал принцът отново.
– На дъното на река Нил – отвърнал жрецът. – Тя е затворена в златно ковчеже, което е затворено в сребърно ковчеже. Сребърното ковчеже е затворено в дървено, а то пък в желязно ковчеже. Една огромна змия е навита около него и пази вълшебната книга.
– В коя част на Нил се намира желязното ковчеже? – попитал принцът.
– Близо до град Коптос, точно срещу храма на Изида, на дъното на реката – отвърнал жрецът. – Мнозина са опитвали да го открият, но никой не е успял да го извади и да убие змията, която го пази.
– Аз ще извадя вълшебната книга – заявил младият човек.

Принцът се върнал в палата и разказал на жена си какво е научил за вълшебната книга. Двамата отишли при фараона, неговия баща.
– Татко, научих, че има една вълшебна книга, с която ще стана най-могъщият магьосник в света. Трябва непременно да я имам.
– Ще ти помогна с всичко, което мога – отвърнал фараонът.
– Позволи ми да взема твоята лодка. Ще ида до Коптос и ще извадя вълшебната книга – казал принцът.
Фараонът на драго сърце разрешил и принцът започнал да се стяга за пътуването.
– Щом ще ходиш до Коптос и аз ще дойда с теб – казала принцесата.

Двамата се качили на лодката и поели нагоре по течението на Нил. Плаването било прекрасно. Когато пристигнали в града, те влезли в храма на Изида, помолили се и поднесли щедри дарове на богинята. После гражданите и жреците вдигнали в тяхна чест голямо тържество, което продължило цели четири дни.

Щом празникът приключил, принцът тръгнал към реката с множество работници. Хората направили камера за гмуркане и принцът произнесъл вълшебно заклинание над нея. Тогава няколко човека влезли вътре и ги спуснали на дъното.

Те успели да открият желязното ковчеже, но около него била увита страховита змия, която никога не спяла. Хората опитали да завържат ковчежето с огромно въже и да го издърпат, но змията зорко бдяла и бранела ценната книга.

Тогава хората донесли пясък и започнали да го насипват в реката. Пясъкът покрил цялото дъно и лека-полека започнал да надига ковчежето с все змията. Щом се показали над водата, хората ги издърпали на брега. Целият град се стекъл да гледа.

Принцът грабнал своя меч и смело тръгнал към змията. С един замах той отсякъл главата ѝ. Хората го приветствали радостно. Но главата подскочила и отново се събрала с тялото, а змията станала двойно по-голяма. Принцът грабнал копието си и го метнал право в устата на змията. Хората решили, че е мъртва, но тя отново се съживила и пак се удвоила.

Тогава принцът произнесъл магично заклинания, измъкнал меча си и отново отсякъл огромната змийска глава. Заровил я в пясъка, за да не се съживява повече. Цял ден и цяла нощ той я пазил. На сутринта тялото най-сетне отпуснало здравата си хватката около ковчежето. Работниците го отнесли в къщата, където принцът и принцесата били отседнали.

Принцът поднесъл дарове на боговете и после отворил желязното ковчеже. Вътре имало прекрасно ковчеже от дърво. Той го отрворил и вътре видял още по-красиво ковчеже от сребро. Когато отворил и него, видял най-прекрасното ковчеже на света от чисто злато.

Принцът изнесъл златното ковчеже в градината. Изрекъл гореща молитва да стане най-могъщият магьосник в Египет, отворил ковчежето и вътре намерил вълшебната книга.

Щом прочел първата страница, започнал да разбира езика на птиците. Той четял още и още в захлас. Като сомнамбул той крачел край Нил и се вслушвал в разговорите на рибите. После отишъл в пустинята. При него дошли дивите животни и му заговорили.
– Сега съм велик магьосник – зарадвал се принцът. – Никой не може да ми причини зло, защото птиците, рибите и животните ще ме предупредят.

Ден след ден принцът изучавал вълшебната книга. Вече можел да върши невиждани чудеса. Направил няколко фигурки от глина на мънички вълшебници и те оживели. Дребосъците започнали да се смеят и да подскачат около него.

Принцът пожелал да научи тайните на слънцето и луната. Дребните вълшебници го качили в небесата и той посетил слънцето и луната, а после помолил вълшебниците да го върнат на земята.

Нямало го цял ден и цяла нощ. Принцесата ужасно се изплашила за него. Седнала на брега на Нил и зачакала, без да сложи и залък в устата си и без да спи. Най-сетне принцът се върнал при нея и казал:
– Не се страхувай. Сега знам тайните на небето и земята – и като подал на принцесата вълшебната книга, рекъл: – Прочети вълшебните заклинания и ще узнаеш най-големите тайни.

Двамата заедно пътували до небето, после се разходили в пустинята и поговорили с животните. Често присядали в градината и слушали разговорите на птиците, защото разбирали езика им. Дотогава двамата съпрузи не били изпитвали такова щастие.

Накрая принцът казал:
– Трябва да се върнем при баща ми, фараона, и да му кажем, че намерихме вълшебната книга.

На следващия ден принцът и принцесата се качили на лодката и се спуснали надолу по течението на Нил. Искали да отнесат вълшебната книга на фараона.

Но Тот, магьосникът на боговете, узнал, че принцът е открил вълшебната му книга и страшно се ядосал. Отишъл при Ра, богът на слънцето, и казал:
– Принцът е убил змията, която пазеше моята вълшебна книга. Той е отворил ковчежетата и е извадил книгата. Узнал е тайните на земята и небето. Сега знае толкова, колкото боговете.
– Не може човек да знае колкото боговете – отвърнал великият Ра.

И ето, станало така, че принцесата паднала от лодката и се удавила в Нил. С помощта на магия от вълшебната книга принцът успял да намери нейното тяло. Тя се съживила и казала на съпруга си:
– Спри да четеш вълшебната книга. Тя е само за боговете. Тот, техният магьосник, е много ядосан. Чух как Ра, богът на слънцето, казва: „Принцът никога няма да се върне у дома.“
После прекрасната принцеса умряла.

Принцът върнал тялото ѝ в Коптос и тържествено я погребал до жреците в храма на Изида. Той дълго тъгувал, но след много дни пак казал:
– Трябва да ида при баща ми, фараонът на великия Египет.

Щом лодката приближила мястото, където принцесата се удавила, принцът паднал в река Нил и също се удавил. Хората от свитата му го извадили и закарали тялото в царския дворец.

Когато фараонът научил за смъртта на сина си, казал:
– Искам да видя за последно лицето на сина си.
Войниците и жреците от храма тръгнали след него.
– Принцът беше смел мъж! – казали войниците.
– Принцът беше велик магьосник! – казали жреците.

Когато фараонът видял вълшебната книга до тялото на сина си, рекъл:
– Никой не трябва да отваря тази книга. Погребете я заедно със сина ми. Боговете жестоко наказват всеки, който дръзне да научи техните тайни.