Старата жена надяна хурката, приседна на външната врата и заврънка с вретеното. Врънка старата жена, точи нишка след нишка и гледа дано зърне някой пътник. Гледа и врънка, гледа и врънка и ето по едно време минават керванджии-винари.
– Ей, ей, пътници-друмници! – провикна се старата жена. – Постойте, почакайте, нещо баба ще ви пита.
Спират винарите и старата жена додава:
– Далеко ходите, кръстом земята с кирии обхождате, видяхте ли някъде моите четирима сина, моите четирима ангели? Отдавна ги е баба на печалба изпратила, много време мина оттогава, а от тях ни вест, ни кост.
Мислят винарите, препитват се един друг, па отвръщат:
– Не, не сме ги виждали, бабо! – и поемат прашния път.
Минават и други пътници, разпитва и тях старата жена, но никой нищо не знае.
По едно време из друма се задава един щъркел – прашен, потен, с тежка раница на гръб и с още по-тежка торба през рамо.
– Ей, ей, пътниче-друмниче, постой, почакай, нещо баба ще те попита!
Спира щъркелът и старата жена започва:
– Отде идеш и накъде отиваш, пътниче?
– Ида отгоре, отивам надоле, хе-е там далече, в другата земя, отвъд морето.
– Пътниче-друмниче, брат да си ми, не лъжи ме, ходил ли си и друг път отвъд морето?
– И пролетес минах оттам. Аз, бабо, много ходя, целия свят обикалям – де летувам, не зимувам, де зимувам, не летувам.
– Като много ходиш, ти навярно си видял нейде моите четирима сина, моите четирима ангели? Отдавна ги на печалба пратих, а много време мина и от тях ни вест, ни кост.
Замисли се щъркелът, мисли, мисли и най-после додаде:
– Да, да… зная ги, виждал съм ги… Те са в другата земя – отвъд морето. Живи са, здрави са!… Големият е овчар – стадото му брой няма, богатството му – мярка. Все за тебе мисли, мисли и въздиша. Вторият е рибар – цял ден с мрежа риба лови, вечер на морския бряг почива. Вълните го приспиват и като спи, все тебе сънува. Третият е звездоброй – всяка нощ звездите гледа и с тях за тебе разговаря. Да, да, и тримата все за тебе мислят.
– А Бойко, Бойко?
– Ех, лош син е Бойко, старо, лош! Нито за тебе мисли, нито името ти споменава. Зиме, лете из села и градища с гъдулка обикаля. Седне, стане, все свири и за чудо песни пее. Стари подмладява, млади подлудява и пак гладен ляга, гладен става. Да, лош син е Бойко – за чуждите гледа, а за тебе и мисъл му не идва.
– Гладен ляга, гладен става!… Бойко, Бойко! Пътниче-подрумниче, вземи тая пита и я отнеси на Бойко!… Много здраве, кажи, от майка ти… Праща ти тая питка… Хем не забравяй, пътниче-друмниче, занеси му питката – той е гладен, а аз съм му майка!…
