Стоян Дринов

1883 – 1922
България

Стоян Пеев Дринов е български детски писател: прозаик (автор на разкази, приказки и др.), драматург, поет. Син на организатора и участник в Априлското въстание – Пейо Дринов, племенник на Найден и Марин Дринови.

Малкият Стоян учи в родния си град, продължава в Класическата гимназия и завършва история в Софийския университет. Учителства в село Баня, Панагюрско, след това и в София. Сътрудничи на списанията „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“.

Издава няколко книги – „Кукувица кука“, „Весели случки“, „Изворче“, „Верни-неразделни“, „Хорце“ и други. Редактор е на детското вестниче „Люлка“ (1921-1922). Превежда произведения от руска, сръбска и западноевропейската литература.

Най-добрите стихове на Стоян Дринов притежават лекота и непринуденост, примесени с усет за красота, изящество и шеговита човешка солидарност. По негови творби през първата половина на века са написани множество песни.

В София се ражда синът му Людмил – едно рядко поетично дарование, напуснал света само седемнайсетгодишен, но оставяйки след себе си една от най-изящните ученически стихосбирки на българския 20-ти век.

През последните месеци от живота си авторът е библиотекар в Народната библиотека. Цялостното му книжовно дело е изключително богато. Въпреки че Стоян Дринов е един от големите майстори на българската словесност, негови събрани съчинения не са издавани. От 1995 година градската библиотека в Панагюрище носи неговото име.

ТЕКСТЪТ е създаден по материали от LiterNet и Wikipedia.

Творби

Книги

Други произведения