Вълшебни приказки

Кнъс

Препоръчва се за възраст над 5 год.
8мин
чете се за

Някога, много отдавна, една бедна вдовица отишла в гората за дърва. Докато обикаляла из храсталаците, намерила едно яйце и го занесла вкъщи. Сложила го в полога на гъската и скоро изпод черупката се излюпило малко момченце. Жената го кръстила Кнъс.

„Изпод черупката се излюпило малко момченце.“

Никой не бил виждал хлапак като него! Едва петгодишен се мерел по ръст с най-високия мъж. Хранел се здраво – наведнъж излапвал по една пита хляб. Накрая, за да го изхрани, бедната вдовица помолила градските власти за помощ. Ала те отвърнали, че е пораснал и заякнал достатъчно, за да си изкарва прехраната сам.

Изпратили Кнъс да чиракува три години при градския ковач. За отплата момчето поискало всяка година да получава нови дрехи и меч – първият тежък петстотин мерки, вторият хиляда, а третият хиляда и петстотин. Но само след няколко дни ковачът с радост му дал новите дрехи и трите меча накуп, защото момчето удряло толкова здраво, че желязото се пръскало на парчета.

Кнъс взел всичко и отишъл в близкото имение, където станал слуга. Веднъж наредили на всички слуги да идат в гората за дърва, но той седнал да яде и останал дълго след като другите заминали. Щом заситил глада си и бил готов да потегли, видял, че го чака каруца с два млади вола. Ала той ги оставил и тръгнал сам към гората. Там изтръгнал двете най-големи дървета, нарамил ги и се върнал в имението. Прибрал се много по-рано от останалите, защото те трябвало да отсекат дърветата, да ги нарежат и да натоварят каруците.

На следващия ден накарали Кнъс да вършее. Той грабнал най-големия камък наоколо, затъркалял го по ожънатото жито и скоро зърното изпадало от класовете. След това трябвало да отсее зърното от плявата. Отворил по една дупка от двете страна на покрива на хамбара, изправил се отвън и задухал. Плявата излетяла на двора, а зърното останало вътре на огромна купчина. Случайно господарят бил наоколо и решил да погледне. Изправил една стълба, качил се на покрива и надникнал през едната дупка. Ала Кнъс още духал, вятърът подхванал господаря и той тупнал тежко на двора. Едва оживял, защото паднал на каменната постилка.
„Този младеж е опасен!“, си рекъл господарят. „Най-добре да се отърва от него, иначе всички ще затрие! Пък и яде толкова много, че едва го изхранваме.“
И така, той повикал Кнъс и предложил да му плати за три години, ако си тръгне. Кнъс се съгласил и поискал храна за из път.

Позволили му да влезе в склада. Той метнал на всяко рамо по един пушен бут, мушнал под мишници по една фурна хляб и си тръгнал. Ала господарят пуснал след него своя най-свиреп бик. Кнъс го грабнал за рогата и с един удар го повалил на земята. После го метнал на гръб и си заминал. Когато навлязъл в дълбините на гората, изпекъл бика и го излапал с половината хляб. Когато приключил, усетил че най-сетне е утолил малко от непрестанния си глад.

Пристигнал в кралския двор. Там царяла огромна тъга, защото преди време, когато кралят плавал по море, морски трол вдигнал страховита буря и корабът за малко щял да потъне. За да спаси живота си, кралят трябвало да обещае на трола онова, което първо го посрещне на брега. Кралят мислел, че това ще е ловното му куче както винаги ставало, но вместо това трите му малки дъщери радостно се втурнали към него. Това покрусило краля. Отчаян, той обявил, че който освободи дъщерите му, ще получи една от тях за жена – онази, която избере. Ала единственият, който поискал наградата, бил един шивач на име Петер Червения.

Кнъс постъпил на служба в кралския двор и станал помощник на готвача. В деня, когато морският трол трябвало да отнесе най-голямата принцеса, той поискал почивен ден. Всички с радост приели, защото толкова лошо миел чинии, че изпочупил всички кралски сервизи от злато и сребро, а когато му поръчали да донесе дърва, нарамил наведнъж цял фургон и докато ги внасял, изкъртил вратата.

Принцесата приседнала на морския бряг и заплакала горко, защото знаела каква съдба я очаква. Тя изобщо не вярвала, че Петер Червения ще я спаси. Той седял на един върбов пън със стара ръждясала сабя в ръка и си клател краката. Кнъс се приближил и опитал да успокои принцесата колкото може, а после я помолил да му среше косата. Тя му казала да положи главата си в скута ѝ и го сресала. Внезапно страшен рев се разнесъл от морето. Приближавал морският трол, който имал пет глави. Петер Червения така се изплашил, че се претърколил на земята от своя върбов пън.
– Кнъс, ти ли си? – провикнал се тролът.
– Аз съм, – отвърнал Кнъс.
– Изтегли ме на брега! – заповядал тролът.
– Хвърли ми въжето! – казал Кнъс. После изтеглил трола до брега, извадил меча си, който тежал петстотин мерки и с един удар отсякъл петте глави на трола. Принцесата била свободна. Но щом момъкът си заминал, Петер Червения опрял сабята си до гърдите на принцесата и заплашил, че ще я убие, ако не каже, че той е нейният освободител.

Дошъл реда на втората принцеса. Петер Червения пак седнал на върбовия пън със старата си ръждясала сабя. Кнъс помолил да го освободят от работа в този ден. Слязъл до брега на морето, помолил принцесата да му среше косата и тя се съгласила.
Скоро дошъл тролът, но този път имал десет глави.
– Кнъс, ти ли си? – провикнал се тролът.
– Аз съм, – отвърнал Кнъс.
– Изтегли ме на брега! – заповядал тролът.
– Хвърли ми въжето! – казал Кнъс. После издърпал трола, ала до себе си носел меча, тежък хиляда мерки, и с един замах отсякъл десетте му глави.
Така и втората принцеса била спасена. Ала Петер Червения насочил своята ръждясала сабя в гърдите на принцесата и заплашил да я убие, ако не каже, че той е нейният освободител.

Дошъл реда на най-малката принцеса. В уречения ден Петер Червения седнал на върбовия пън. Пристигнал и Кнъс, помолил принцесата да среше косата му и тя го сторила.
Този път тролът пристигнал с петнайсет глави.
– Кнъс, ти ли си? – провикнал се тролът.
– Аз съм, – отвърнал Кнъс.
– Изтегли ме горе на брега! – заповядал тролът.
– Хвърли ми въжето! – казал Кнъс, който носел своя меч тежък хиляда и петстотин мерки. Здраво замахнал и с един удар отсякъл главите. Ала мечът бил с една мярка по-лек и главите пораснали отново. Тролът грабнал принцесата и я отнесъл със себе си.

Тръгнал Кнъс да дири принцесата. По пътя срещнал човек, който носел цяла църква на плещите си.
– Колко си силен! – се възхитил Кнъс.
– Не, не е достатъчно, но Кнъс от кралския двор е наистина силен, защото може да усуква стомана и желязо с голи ръце, сякаш са глина.
– Аз съм онзи, за когото говориш, – казал Кнъс. – Хайде да продължим заедно.
И така, те продължили нататък.
Скоро срещнали един човек, който носел цяла скалиста планина на раменете си.
– Колко си силен! – се възхитил Кнъс.
– Не, не е достатъчно, – отвърнал човекът с планината, – но Кнъс от кралския двор е наистина силен, защото може да усуква стомана и желязо с голи ръце, сякаш са глина.
– Аз съм Кнъс, хайде да продължим заедно.

И така, тримата продължили пътя си заедно. Кнъс ги повел на морско пътешествие и трябвало да оставят църквата и планината на брега. Плавали, плавали и ожаднели. Минали покрай един остров, на който се издигал замък. Те решили да слязат и да поискат нещо за пиене. А там живеел тролът, който отвлякъл принцесата.

Пръв влязъл човекът, който носел църквата. Вътре седял тролът с принцесата в скута си. Девойката била уплашена и натъжена. Гостът поискал нещо за пиене, за да утоли жаждата си.
– Сам се оправяй, бокалът е на масата! – отвърнал тролът. Ала бокалът бил толкова тежък, че човекът не могъл да го повдигне и останал жаден.

Втори влязъл онзи, който носел планината и помолил да пие.
– Сам се оправяй, бокалът е на масата! – отвърнал тролът. Ала и той не успял да помръдне бокала от мястото му.

Кнъс влязъл последен в замъка. Щом го видяла, принцесата скочила от радост на пода. Кнъс помолил да пие.
– Сам се оправяй, бокалът е на масата! – отвърнал тролът. Кнъс грабнал бокала и го изпразнил на една глътка. После треснал с него трола по главата. Той се претърколил от трона на земята и умрял.

Кнъс върнал принцесата в кралския двор. Ах, колко радостни били всички! Другите две принцеси познали Кнъс по копринените панделки, които били вплели в косите му, докато го решели. Но момъкът можел да се ожени само за една – онази, която избере – и посочил най-малката. А когато кралят умрял, Кнъс наследил кралството.

Колкото до Петер Червения, него го пъхнали в една бъчва с пирони. И ето, вече знаете толкова, колкото мен.

КРЕДИТ:„Knös“ The Swedish Fairy Book, („Tecknigar og Toner ur skanska allmogenslif“, Lund, 1889, стр.14), превод на английски: Frederick H. Martens; редактор: Clara Stroebe; ИЛЮСТРАЦИИ: Carl Larsson, 1927 („Folksagor“ by Asbjörnsen and Moe); ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;

prikazki.eu