Планината на Златната Кралица

Живял някога млад пастир, който пасял стадото си в гората. Веднъж, точно по пладне, той се озовал на едно сечище и решил там да обядва. Докато похапвал, забелязал едър плъх, който се шмугнал в хвойновите храсти. Горящ от любопитство, момъкът отишъл да го потърси, но когато коленичил, се изтърколил на земята и заспал дълбоко. Сънувал, че се кани да намери принцесата от Планината на Златната Кралица, но не знае пътя.

На следващия ден отишъл в същата гора със стадото и точно по обяд се озовал отново на това сечище и решил да обядва. Пак видял плъха и отишъл да го търси, но когато коленичил, отново паднал на земята и заспал. Сънувал, че за да намери принцесата от Планината на Златната Кралица, ще му трябват седемдесет мерки желязо и железни обувки. Щом се събудил, макар че всичко било сън, решил да намери Планината на Златната Кралица и се прибрал у дома със стадото.

На третия ден тръгнал право към сечището. Плъхът пак се показал и когато момъкът отишъл да го търси, паднал и заспал както предните два пъти. Сънувал, че принцесата от Планината на Златната Кралица идва при него и слага писмо и златна панделка в джоба му. Когато се събудил, за своя огромна изненада, намерил в джоба си и писмото и панделката – точно както ги сънувал. Решил, че повече не иска да се занимава със стадото.

Прибрал се право вкъщи. Отишъл в обора, извел един кон, продал го и с парите си купил желязо и чифт железни обувки. Направил си весла от желязото, обул си железните обувки и се отправил на път.

Известно време вървял по суша и стигнал до едно езеро, което трябвало да премине. Качил се в една лодка и потеглил. Наоколо имало само вода и той гребал и гребал, докато веслата се износили и накрая пристигнал до сушата. Пред него се простирала зелена ливада, по която не растели дървета. Дълго вървял през тревата и накрая видял голяма купчина пръст, а от върха ѝ се издигал пушек. Наближил и оттам излязла една жена, девет лакти висока. Той я помолил да му покаже пътя към Планината на Златната Кралица, ала тя рекла:
– Аз не зная пътя дотам. Иди при сестра ми, която е девет лакти по-висока от мен. Тя живее в могила от пръст, която лесно ще намериш.

Скоро той се озовал пред могилата пръст, от която се извивал пушек. Отвътре излязла една невероятно висока жена и той я попитал дали знае пътя към Планината на Златната Кралица.
– Не го знам – отвърнала тя, – иди при брат ми, който е девет лакти по-висок от мен и го попитай. Той живее в един хълм малко по-нататък.

Момъкът пристигнал до хълма, от върха на който се издигал пушек, и почукал. Отвътре излязъл мъж, който бил истински великан – цели двайсет и седем лакти висок. Младият пастир попитал за пътя до Планината на Златната Кралица. Великанът извадил една свирка и засвирил като се въртял във всички посоки, за да свика животните, които живеят на сушата. Всички животни, с все мечките, се стекли от горите. Великанът ги попитал дали знаят пътя до Планината на Златната Кралица, ала никой не знаел.

Тогава той пак надул свирката във всички посоки и призовал рибите от водите. Те веднага дошли и той ги попитал знаят ли накъде е пътят към Планината на Златната Кралица. Но и те нищо не знаели.

Още веднъж великанът надул свирката във всички посоки и призовал птиците от небето. Те долетели и той ги попитал дали знаят къде се намира Планината на Златната Кралица. Орелът отвърнал:
– Да!
– Добре, тогава отведи този момък там – заръчал великанът, – но не му причинявай зло!

Орелът обещал, накарал момъка да го възседне и се издигнали над полета и гори, хълмове и долини. Скоро полетели над морето и се виждало само вода и небе. Внезапно орелът потопил момъка до глезените в морето и го попитал:
– Уплаши ли се?
– Не – отвърнал момъкът.
Орелът продължил да лети и след известно време отново потопил момъка във водата, този път до колене, и попитал:
– Уплаши ли се?
– Да – отвърнал младежът, – но великанът поръча да не ми причиняваш зло.
– Ти наистина ли се уплаши? – отново попитал орелът.
– Да – потвърдил младежът.
Тогава орелът казал:
– Страхът, който изпита е като онзи, който усетих, когато принцесата сложи писмото и златната панделка в джоба ти.

Те пристигнали до грамадна планина. На един от стръмните ѝ скатове видели внушителна порта от желязо и почукали. Отворила млада слугиня и ги пуснала вътре. Момъкът влязъл и добре го посрещнали, а орелът си взел сбогом и отлетял обратно към родината си.

Младежът поискал нещо за пиене и веднага му дали халба освежаващо пиво. Той я изпразнил, но преди да я върне, пуснал златната панделка вътре. Слугинята занесла халбата на своята господарка – принцесата от Планината на Златната Кралица. Тя погледнала вътре и виж ти! Там лежала златната ѝ панделка. Девойката я разпознала и попитала:
– Има ли тук някой? – и когато слугинята потвърдила, принцесата казала: – Доведи го при мен!
Щом момъкът влязъл, тя го попитала дали носи писмо. Той го измъкнал от джоба си и го подал на принцесата. Щом го прочела, тя подскочила от радост и възкликнала:
– Вече съм свободна!

В този миг планината се превърнала в най-разкошния замък с най-прекрасни вещи и многобройни слуги. Дали момъкът и принцесата се оженили, никой не знае. Ала няма съмнение, че тяхната сватба е най-подходящият край за тази вълшебна приказка.