Имало едно време двама съседи – единият богат, а другият беден. Те притежавали обща ливада, която косели заедно, а сеното делели по равно. Ала алчният богаташ пожелал имота само за себе си и заплашил бедняка, че ще го прогони от дома му, ако не приеме да се състезават. Онзи, който за един ден окоси повече, щял да получи цялата ливада.
Богаташът наел много косачи, а беднякът нямал пари дори за един. Накрая отчаян, той се разплакал, защото не знаел откъде другаде ще намери сено за своята кравичка.
Изведнъж пред него се появил един великан и казал:
– Не тъжи. Ще ти кажа какво да направиш. Когато започне коситбата, ти извикай три пъти поред „Хей-хоп, стар великане!“ и няма да загубиш състезанието – след тези думи изчезнал.
Беднякът се успокоил и му олекнало на сърцето. Един прекрасен ден богатият съсед пристигнал с двайсет косачи на ливадата и те със замах започнали да косят откос след откос. Щом беднякът видял как бързо напредват, дори не си дал труд да започва, защото сам не можел нищо да направи. Сетил се за старият великан и извикал:
– Хей-хоп, стар великане! – но никой не се появил, а косачите започнали да се присмиват и подиграват, защото решили, че си е загубил ума. Ала човекът извикал отново:
– Хей-хоп, стар великане! – и точно както преди, нищо не станало. Косачите едва държали косите си, защото се превивали от смях.
Тогава беднякът извикал трети път:
– Хей-хоп, стар великане! – и ето че изневиделица се появил великан – невиждано висок, в ръце с коса, огромна като корабна мачта.
Секнало веселието на богаташа и косачите, защото великанът замахнал с косата си и започнал да коси с невиждана сила. Докато се усетят, половината ливада била окосена.
Богаташът побеснял от яд, втурнал се и здраво ритнал великана. Но това не помогнало много, защото кракът на алчния селянин залепнал за крака на великана. А той – все едно бълха го ухапала – продължил да коси.
За да се освободи, богаташът ритнал и с другия крак, но и той в миг залепнал и ето – като кърлеж ненаситникът увиснал на великанския крак. Старият великан Хей-хоп окосил цялата ливада и после полетял към небето, а богаташът висял от крака му надолу.
И така, цялата ливада останала за бедняка.
КРЕДИТ:„Old Hopgiant“ The Swedish Fairy Book, („Bondeson, Svenska Folksagor, Stockholm, 1882, стр.41. – Dalsland.)“, превод на английски: Frederick H. Martens; редактор: Clara Stroebe; ИЛЮСТРАЦИИ: George W. Hood; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;