Митове & Легенди

Скъпоценните камъни на морския прилив

9мин
чете се за

Една от най-умните жени, живяла някога в „страната на боговете“ Япония била императрица Джингу – толкова изкусна и вежлива, че боговете на земята, морето и небето ѝ били приятели и я надарили с вълшебни дарове.

Джингу била невиждано красива. Описват я с лице, овално като пъпешова семка, прав нос и тъмни очи с изящна форма на бадеми. Миглите ѝ били дълги и копринени, косата – гъста и смолиста, а устните ѝ – алени като корал.

Нейният съпруг – четиринадесетият Микадо – много се гордеел с нея, но считал, че жена му не може да управлява и винаги се противопоставял, когато разговаряли.

Веднъж избухнал бунт в страната и Микадо повел войската си на бой. Императрица Джингу, заедно с придворните дами, прекарвала времето си под един сенник, опънат в края на бойното поле. Съпругът ѝ бил наредил, сенникът да е със завеси от злато и коприна, а земята да е постлана със скъпи ориенталски килими.

Една вечер Джингу тъкмо легнала да спи, когато пред нея се явило видение, което я преизпълнило с удивление. Това прекрасно същество било обгърнато с ореол от сребриста светлина и стояло отстрани до нея. За да е сигурна, че не сънува, Джингу потъркала очи и се изправила в постелята.
– Не се страхувай, императрице, – рекъл светлият ѝ посетител. – Ти притежаваш куража на съпруга си. Ще дойде ден, когато ще извършиш славни дела и ще превърнеш Япония в най-великата страна на света. Недалеч от тук има земя, за която народът ти не знае. Ако имаш смелост да я покориш, ще забогатееш със злато, сребро, скъпоценности и коприна. Но преди това трябва да получиш от Великия цар дракон, който живее в замък на дъното на морето, неговите два безценни камъка на прилива. Кажи на твоя съпруг да престане да води битки у дома, а да завладее Корея.

Сребристото видение се замъглило в лилавеещ облак и изчезнало. Джингу толкова се впечатлила от удивителното откровение, че още призори отишла при Микадо.

Той изслушал цялата история и избухнал в бурен смях. Смял се толкова дълго, че сълзите му се затъркаляли по бузите.
– Това е било сън, – рекъл той. – А и нас какво ни е грижа за Корея? Съмнявам се, че изобщо има такава страна.
– Не беше сън, – настоявала Джингу. – Моля те, добри ми съпруже, спри тази безсмислена война и свикай всички свои приятели, за да завладеете онази невиждано богата страна.

Микадо се покатерил на едно дърво наблизо и вперил очи към западния хоризонт.
– Доколкото мога да видя на запад няма страна, на име Корея, – рекъл той с обичайното си твърдоглавие, защото не вярвал на нещо, което не може да се види.
– Вслушай се в думите на божествения пратеник и нека поемем натам, – настоявала Джингу.

Но Микадо стиснал уста и тръгнал нанякъде. Джингу се върнала под своя сенник и горчиво заплакала. Същия ден се водила тежка битка, в която Микадо загубил живота си. Императрицата потънала в скръб, а най-много тъжала, че съпругът ѝ не послушал съвета ѝ.

Всички могъщи воини се заклели във вярност на императрица Джингу и я приветствали като свой върховен владетел.

Веднага щом получила властта, тя започнала да обмисля как да покори Корея. Нейните войници нямали търпение да тръгнат към непознатата страна и да забогатеят с плячката, която ги очаква.

Една сутрин императрица Джингу облякла най-скъпата си дреха, сложила си най-хубавите украшения и излязла на морския бряг. Там призовала боговете на планините и морето, на реките и равнините. Те се появили и обещали, че ще ѝ помогнат, пътуването да е безопасно и успешно.

Боговете от планините ѝ дарили желязо и дървесни трупи, за да си направи кораби, боговете на тревите я дарили със здрави въжета за такелаж, боговете на полето ѝ дали ориз и друга храна, а боговете на вятъра ѝ обещали да разпънат и издуят платната на корабите.

Но Изора, богът на морския бряг го нямало никакъв. Тя отново и отново го викала, а после запалила факли, за да го примами. Изора, който бил мързелив и небрежен, най-сетне се надигнал от морското дъно, целият покрит с кал и тиня, с водорасли и раковини в косите си.
– Какво искаш? – попитал той нелюбезно и сънливо.
– Заповядвам ти да идеш при Великия цар дракон, който живее в своя палат на дъното на морето, – отвърнала Джингу. – Кажи му, че ми трябват двата безценни камъка на прилива, които ще му върна щом свърша работа. Донеси ми ги веднага.

„Изора потънал във водата и скоро се върнал с едно ковчеже.“

Изора потънал във водата и скоро се върнал с едно ковчеже. Джингу го отворила и вътре видяла два скъпоценни камъка, големи колкото кайсии. Извадила ги, за да ги разгледа. Те били съвсем прозрачни и на всеки имало гравирани по три пръстена отгоре. Единият камък бил за отлив, а другият за прилив. Тя ги върнала по местата и изпитвала такова задоволство, както никога до сега.

Най-сетне императрицата отплавала с три хиляди кораби към Корея. Пътуването било много трудно. Наложило се боговете на вятъра да изпратят акули и китове, които да бутат корабите и да ги предпазват от морски вълнения.

Корейците знаели, че японците са тръгнали да ги ограбят и завладеят и техният флот очаквал завоевателите в пристанището. Но императрица Джингу само се разсмяла, когато видяла техните триъгълни знамена с тежки пискюли и смело продължила напред.

Императрица Джингу, Tsukioka Yoshitoshi (1880) – Waseda University Theatre Museum, укийо-е.

Щом се доближили на един вик разстояние, тя наредила на стрелците да заемат позиция и търпеливо да чакат нейния сигнал за стрелба.

Корейските галери поели напред, плътно наредени почти една до друга. Стрелците им тъкмо се приготвили да стрелят, когато императрицата извадила скъпоценния камък на отлива и го хвърлила в морето. Щом камъкът докоснал водата, морето пресъхнало в миг. Корейските галери спрели на място и настъпила страшна суматоха.
– Това е отливна вълна! – извикал кралят на Корея, който бил на най-големия кораб. – Няма никъде вода. Да нападнем враговете, защото сега са много по-объркани от нас.
Незабавно корейските войници се втурнали напред. Но императрица Джингу извадила скъпоценния камък на прилива и го метнала зад борда.

Надигнали се морски вълни, огромни като планини и погубили корейската армия. Само неколцина успели да доплуват до брега.
– Планът ми сполучи, – въздъхнала императрицата, – но колко ми се ще Великият цар дракон да ми даде отново тези скъпоценни камъни.

Японската армия слязла на брега, завладяла Корея и препълнила трите хиляди кораба със злато, сребро и скъпоценни камъни. Преди императрицата да си тръгне за Япония, корейците организирали прием и там Джингу получила името „Божествената дъщеря“.

Но амбициозната жена не била доволна. Искала малкият ѝ син да притежава скъпоценните камъни на прилива, за да завладее всички народи по земята, когато порасне.

Тя наредила на своите царедворци да облекат официалните си дрехи, да отнесат бебето на морския бряг и там да поискат от Великия цар дракон скъпоценните камъни.

Най-висшият царедворец взел детето, качил се с него на един кораб и се провикнал:
– Излез, Велики цар дракон от твоя палат на дъното на морето! Виж бъдещия Микадо на Япония! Дари му скъпоценните камъни на прилива, които прославиха нашата родина. Направи така, че нашата прекрасна страна година след година да благоденства и се уголемява, докато един ден стане най-велика в света.

Известно време нямало отговор. После между тъмно зелените морски вълни, се показали две пламтящи очи, които се разгаряли все по-ярко и силно. После се показали блестящите люспи от гребена на великия морски владетел. Великият цар дракон бил огромен, но много красив и изящен.

Той подал двата скъпоценни камъка, поставени в една раковина.
– Вземи тези скъпоценни камъни, – рекъл той, – защото няма да се задържа още дълго в горния свят на смъртните. Япония е божествена страна и е редно принцът, потомък на небесния род на Микадо, да ги притежава. Той ще има дълъг и полезен живот и заедно със своя народ ще властва над земя и море.
След тези думи огромното същество изчезнало в развълнуваната и вряща морска вода.

Огромна била радостта на императрица Джингу. Тя доживяла да види как нейния син става мъдър и добър Микадо, а той живял 111 години и предрекъл бъдещото величие на „божествената земя“ Япония.

И до сега японските войници почитат и се молят на този император като покровител на войната.

Императрица Джингу е силно противоречива митична фигура, чието съществуване не е напълно доказано. Предполага се, че след смъртта на своя съпруг, в периода 200 – 269 г.н.е управлява като регент и до началото на 20ти век е считана за 15-тия владетел на страната. Съвременните изследователи приемат, че Джингу е нейното посмъртно име или е назована така от следващите поколения.

Историята на императрица Джингу се разказва в японските хроники Коджики (680г.н.е.) и Нихонги (720 г.н.е.). И двете версии подчертават изключителният ѝ кураж да застане начело на държавата. Легендата твърди, че след като отмъстила за смъртта на своя съпруг, тя завладяла „обещаната земя“ Корея. Но за това липсват други потвърждения, а китайските и корейски документи от същия период не споменават такава инвазия. Легендата разказва също, че нейният син Оджин, провъзгласен по-късно за бога на войната Хачиман, е заченат преди смъртта на нейния съпруг, но е преседял в корема на майка си три години, през които тя покорява Корея и се връща в Япония.

Реална или не, императрица Джингу е емблематична фигура и източник за национална гордост в Япония. Историята ѝ е възродена през ранните години на XX век, за да подхрани и разпали тогавашните националистическите настроения.

Макар да не е известно къде е гробът на императрицата, в нейна чест е издигнат мемориал в семейната имперска гробница в Нара.

КРЕДИТ: The tide jewels, японска легенда „Fairy tales from folk lorе“ Herschel Williams – 1908; ПРЕВОД от английски ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Professor Anton Seder (1850-1916); ИЛЮСТРАЦИИ: M.H.Squire, 1908; КОРИЦА: Императрица Джингу, Utagawa Kuniyoshi (1798 – 1861), укийо-е.

Подобни приказки