Митове & Легенди

Алчният рибар

3мин
чете се за

Преди много, много години живял възрастен рибар на име Окамуро. Случайно намерил едно място до скалистия бряг на морето, където рибата се ловяла много лесно, но не казал на никого и пазел тайната само за себе си. Всеки ден другите рибари се дивяли на пълната му ладия с риба. Единствено синът му Йоритао знаел за мястото, защото винаги плавал в ладията с баща си.

Но щастието никога не трае вечно. Дошли трудни времена и за бащата и сина. Ден след ден мрежата излизала все по-празна, защото рибите започнали да усещат рибарите и да се разбягват. Напразно Окамуро се опитвал да ги надхитри. Ставало все по-лошо и един ден той рекъл:
– Ако и днес не ми върви, ще скоча от ладията в морето! По-добре смъртта си да намеря, отколкото да ловя жаби и водорасли!
Загребал бързо с веслата, а синът му отвърнал:
– Чуй ме, татко! Трябва да хвърляме мрежата все така, макар надеждата ни да е малка. Може с нещо да сме обидили Рибния Бог!

При тези думи вода се развълнувала и на повърхността излязъл Рибния Бог. Погледнал ги строго с големите си светли очи. Бащата и синът не смеели да помръднат от страх. Богът попитал:
– Кой ме извика от морското дъно?
Окамуро едва дошъл на себе си и промълвил:
– Царю на Рибите, тъкмо говорехме за тебе. Ако сме те обидили с нещо, то е от незнание.
А богът отвърнал:
– Който търси помощ от мен, трябва да е достоен. Не може да е алчен и користолюбив! Виждам, че криете от своите другари как да получат и те от моето рибно богатство. Няма да има за вас повече риболов, освен ако не се промените. Само тогава ще ви дам благословия и всичко ще тръгне отново добре.

Щом чули това, синът и бащата си отдъхнали. Заклели се, че няма да правят така и ще помагат вече на своите другари. Рибният бог им казал:
– Благославям пак богатия ви улов! Но трябва да ви кажа, че днес в моите води пристигна дъщеря ми Урашима. Тя е костенурка, облечена в златна коруба, а на главата си носи диамантена корона. Внимавайте, ако попадне в мрежите ви, я освободете веднага. И добре помнете дадената дума.

Като казал това, богът изчезнал в морето и вълните се смирили отново.

Синът и бащата, изпълнени с надежда, хвърлили мрежата. Още не потънала дълбоко и мрежата натежала от добрия улов. Не останало място в ладията за всичката риба. Изведнъж синът забелязал нещо да блести и извикал:
– Татко, татко! Ето тук между рибите виждам и костенурката Урашима.
Като казал това, той я повдигнал от грамадата, готов да я хвърли във водата.
– Стой, глупако! – викнал баща му и го плеснал през ръцете.
– Урашима струва много пари и ще я продадем на златаря.
– Недей, татко, нали обещахме на Бога да станем добри хора! Той ще ни накаже, ако го излъжем.
– Това са празни приказки и не ме е грижа за него!

Изведнъж синът се развикал:
– Я гледай, я гледай! Всички риби блестят! Та това не са риби, а чисто злато. И наистина, цялата ладия заблестяла толкова силно, че вече не виждали накъде плават и накъде отиват. Внезапно ладията се блъснала в скалата, разбила се и в миг потънала в морето, а с нея и рибарите, които били наказани, че са потъпкали дадената дума.

Yashima Gakutei, Каменният мост над река Йода в Осака, XIXв.

А на мястото, където потънала ладията, потекла голямата река Йодо, която е пълна с риба. Много хора изкарват прехраната си от водите на тази река и разказват легендата за алчния рибар.

КРЕДИТ: Алчният рибар, японска приказка – в.Славейче, бр.1, 1941; РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Кораб с дарове, Matsukawa Hanzan, ca. 1815 – 1882, Rijks Museum

Всичкитворби