Негово височество Огнен-Блясък бил принц, който много обичал риболова. Късметът му бил толкова голям, че всеки път улавял на въдицата си дребни и големи риби. По-младият му брат Чезнещ-Огън бил страстен ловец. И на него много му вървяло – ловял всякакви животни и птици по хълмовете и в горите.
Веднъж принц Чезнещ-Огън предложил на по-големия си брат:
– Нека се сменим. Ти ще ловуваш вместо мен, а аз ще пробвам късмета си в риболова, ако ми дадеш твоята въдица и кукички.
Принц Огнен-Блясък не бил съгласен и отказал, но брат му бил така настоятелен, че най-сетне приел с думите:
– Ех, добре. Нека се сменим.
Принц Чезнещ-Огън отишъл за риба, но нищо не хванал. А най-лошо било, че загубил в морето рибарската кукичка на брат си.
Принц Огнен-Блясък си поискал рибарските такъми и казал:
– Ловуването е едно, а риболовът – съвсем различно нещо. Нека всеки да върви по своя път.
Принц Чезнещ-Огън отговорил:
– Аз не хванах ни една риба с твоята кукичка и накрая я загубих.
Принц Огнен-Блясък казал гневно:
– Трябва да ми върнеш кукичката.
Тогава младият брат свалил дългия си меч и го начупил на парчета. От тях направил петстотин рибарски кукички и помолил Огнен-Блясък да ги приеме, но той отказал. Тогава Чезнещ-Огън направил хиляда рибарски кукички и рекъл:
– Моля те, приеми тези вместо едната, която загубих.
Но по-големият брат бил непреклонен:
– Не, трябва да получа моята собствена кукичка и никоя друга няма да приема в замяна.
Принц Чезнещ-Огън много се натъжил от тези думи, седнал на морския бряг и горчиво заплакал.
Покрай него минал Стария-Мъдрец и попитал:
– Защо плачеш тъй горчиво, принце?
Момъкът разказал как загубил рибарската кукичка, колко много се ядосал брат му и как не искал друга, освен неговата.
Тогава Стария-Мъдрец направил здрава лодка и накарал принцът да седне в нея.
После избутал лодката в морето и му рекъл:
– Ще плаваш известно време, но плаването ще бъде много приятно, защото морето е спокойно. Скоро ще пристигнеш до един дворец, построен от рибешки люспи. Това е палатът на Морския-Цар. Встрани от портата на палата ще видиш прекрасно акациево дърво Златен дъжд. Ако се качиш на дървото, дъщерята на царя ще те види и ще ти каже какво да направиш.
И така, принц Чезнещ-Огън направил каквото му било казано и всичко станало точно, както Стария-Мъдрец го посъветвал.
Щом пристигнал до палата на Морския-Цар, без да се бави, момъкът се покачил на акацията и седнал на един клон. Скоро пристигнали придворните дами на принцеса Перла, дъщерята на Морския-Цар, със златни ведра за вода в ръцете си. Те се канели да ги напълнят, когато забелязали, че нещо проблясва в извора. Вдигнали глави и видели млад хубав мъж, качен на дървото. Принц Чезнещ-Огън помолил девойките да му налеят вода. Момичетата напълнили една златна чаша и му дали да пие.
Без да докосне водата, принцът взел скъпоценния камък, който висял на врата му, сложил го между устните си и го пуснал да падне в чашата. Камъкът залепнал на дъното така, че момичетата не успели да го извадят. Те занесли чашата със скъпоценния камък на принцеса Перла. Когато принцесата видяла камъка, ги попитала:
– Има ли някой на портата?
Mомичетата отвърнали:
– Един момък се е качил на акацията до извора. Той е много красив – дори по-красив от нашия цар. Помоли за вода, ние му наляхме, но без да отпие дори глътка, с устни пусна този скъпоценен камък в чашата и ние ти я донесохме.
Принцеса Перла решила, че това е много странно и сама отишла да види. Гледката я очаровала, но не оставила на принца време за повече от един поглед. Изтичала при баща си и му казала:
– Татко, има един хубав мъж на нашата порта.
Тогава самият морски цар отишъл да погледне.
Щом видял младия мъж, качен на дървото, разбрал, че това е принц Чезнещ-Огън. Царят накарал момъка да слезе от дървото и го въвел в палата, където го настанил на трон от морски звезди, застлан с осем ката копринени килими.
Вдигнали разкошен пир и всички царедворци приветствали любезно принца. Накрая той се оженил за принцеса Перла и живели там близо три години.
Но една нощ принц Чезнещ-Огън си спомнил за родния дом, за случилото се там и тежко въздъхнал.
Принцеса Перла се натъжила и казала на баща си:
– Цели три години ние бяхме толкова щастливи. Досега принцът никога не беше въздишал, но снощи простена толкова тежко. Какво може да значи това?
Морския-Цар разпитал принца и той разказал историята за изгубената рибарска кукичка и как се държал с него по-големия му брат.
Морския-Цар веднага призовал всички малки и големи риби в морето и ги попитал:
– Коя риба е глътнала рибарска кукичка?
Рибите отвърнали:
– Рибата тай се оплаква, че нещо ѝ се е закачило в гърлото и трудно преглъща. Може тя да е глътнала рибарска кукичка.
Те накарали рибата тай да отвори уста и погледнали в гърлото ѝ. Да – кукичката наистина била там!
Измили я и я върнали на принц Чезнещ-Огън. Освен това Морския-Цар дал на момъка два скъпоценни камъка – единият се наричал камък на прилива, а другият – камък на отлива и му рекъл:
– Върни се в твоята земя и върни рибарската кукичка на брат си. Ето как ще го накажеш за държането му. Ако той засади ориз по високите места, ти засади ориз в долината. Ако той засади ориз в долината, ти отгледай твоя по високите места. Аз управлявам водата, тя на тебе ще помага, а на него ще вреди. Ако принц Огнен-Блясък се разсърди и се опита да те убие, извади камъка на прилива. Водата ще придойде да го удави.
Ако твоят брат съжали и се извини, извади камъка на отлива. Морската водата ще се отдръпне и той ще остане жив.
После Морския-Цар повикал крокодилите и попитал:
– Негово височество Чезнещ-Огън заминава за горния свят. Кой ще го отнесе бързо там, а после ще се върне да ме извести как е минало пътуването?
Един крокодил, дълъг два метра, се обадил:
– Аз ще го заведа до горния свят и утре ще бъда тук.
– Добре – съгласил се Морския-Цар. – Постарай се да не плашиш принца, докато пресичате морето – и след тези думи накарал принца да възседне крокодила и го изпратил.
Както обещал, крокодилът го завел само за един ден жив и здрав у дома. Преди крокодилът да тръгне обратно, принц Чезнещ-Огън си развързал ножа от колана, окачил го на врата на животното и го изпратил обратно.
После принц Чезнещ-Огън върнал рибарската кукичка на брат си и направил всичко, както го посъветвал Морския-Цар.
Оттогава принц Огнен-Блясък обеднял. Ядосал се ужасно и решил за отмъщение да убие брат си.
Принц Чезнещ-Огън извадил веднага камъка на прилива и водата придошла.
Щом осъзнал ужасната опасност, която го застрашава, принц Огнен-Блясък казал, че горчиво съжалява.
Тогава брат му извадил камъка на отлива и го спасил.
Поучен от всичко, което преживял, принц Огнен-Блясък привел глава и рекъл:
– От днес нататък аз ти се прекланям, мой по-млади братко. Ден и нощ ще бдя над теб и вярно ще ти служа.
Борбата на по-големия брат с водата когато мислел, че ще се удави, е изобразена в императорския двор и тази картина до ден днешен е там.
КРЕДИТ: The princes Fire-Flash and Fire-Fade ser.1, No 14, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.
