Много, много отдавна, в планината Ойеяма живеели свирепи они човекоядци. Главатарят им се казвал Шутен-доджи и понякога той, заедно със своите главорези, слизали до град Киото и причинявали ужасяващи злини на населението.
Тези демони нахлували през великата порта Рашомон, грабели и убивали всеки, който се изпречел на пътя им – все едно мъж или жена.
През онези времена в Киото живеел храбър самурай, който се наричал Минамото-но-Райко. Той имал четирима последователи, а най-смелият от тях се казвал Тсуна. Нашир и длъж четиримата били прочути като стражата на Райко. По време на война се биели един до друг, а в мирно време всички заедно живеели в палата на Райко.
Една привечер, когато яростна вихрушка беснеела навън, самураите седели около огнището и за да минава някак времето, си разказвали истории за битки и приключения.
– Колко скучни времена! – възкликнал най-накрая Тсуна. – Няма ли някакви новини, някаква надежда за битки? Толкова мразя този бездействен живот!
– Има новина – отвърнал един от четиримата, който тъкмо влизал в стаята. – Они пак са подновили старите си номера.
– Они! – възкликнали самураите, с благоговение и ужас в гласовете си.
Но Тсума избухнал в бурен смях:
– Как може да вярвате на тези бабини приказки? – провикнал се той. Другарите му нищо не отговорили, но тъжно поклатили глави и се умълчали. Накрая онзи, който донесъл новината, се обадил:
– Тсуна, щом си убеден че няма такива същества, ще идеш ли тази нощ до Рашомон да пазиш сам града?
– Да – отвърнал Тсуна, – ще ида сам, макар да мисля, че поне един от трима ви можеше да дойде с мене за компания.
Но всички му отказали. Никой от тях не се боял от честен и достоен враг, но срещу они не смеели и не искали да се изправят.
Тогава Тсуна се надигнал и започнал да се стяга за път.
– Как да сме сигурни, че наистина си ходил до Рашомон? – попитали другарите му. – Какво доказателство ще ни дадеш?
– Нали знаете табелата за съобщения, до външната порта на двореца – отвърнал Тсуна. – Днес там беше сложено ново съобщение. Е добре, ако занеса табелата с всички съобщения до Рашомон, всеки ще може да я види утре сутринта. Достатъчно ли е това, щом честната ми дума не ви стига?
Самураите се развикали, че честната му дума е достатъчна и му пожелали лек и бърз път.
Тсуна се метнал на коня си, взел табелата и препуснал към Рашомон. Там зачакал врага, ако все пак наистина съществувал.
Жива душа не се мяркала наоколо, никой не минавал през портата, защото всички се страхували от они. Нощта била тъй ветровита и тъмна, че не се виждало нищо дори на ръка разстояние. Валял проливен дъжд. Безстрашният самурай стоял на самотната си страховита стража. Нощта почти преваляла и скоро щяло да се зазори.
Вихрушката почти била утихнала, когато една ръка се протегнала от покрива на портата, и сграбчила Тсуна за главата. Там, над него, седял грамаден они със страшен вид, а ужасяващата му глава била въоръжена с два медни рога. Със силната си кокалеста ръка той здраво стискал Тсуна за главата и се опитвал да го вдигне на покрива. Стреснат и уплашен, Тсуна най-сетне си признал, че сигурно това е Шутен-доджи, в чието съществуване не искал да повярва.
Но време за мислене нямало. Тсуна също сграбчил они и се опитал да го свали долу. Започнала страшна борба.
Тсуна нямал силата на они и вероятно скоро щял да се озове на покрива, но някак си успял да освободи едната си ръка от хватката на они. Издърпал с нея меча си и с един замах отсякъл ръката на демона. Ръката паднала, отделена от рамото, а они избягал с грозен рев.
Преследването на чудовището не дало резултат. Накрая Тсуна взел ръката и се прибрал в замъка на Райко. На следващата утрин Тсуна, заедно със своите другари, отишъл да се посъветва с прочутия магьосник Сеймей какво да прави с ръката на Шутен-доджи.
Сеймей му казал да прибере ръката в каменен ковчег и в продължение на седем дни да я пази ден и нощ.
– Но – рекъл Сеймей на Тсуна – ти трябва да се пречистиш с пост и молитва и да прекараш тези седем дни в благочестиво съзерцание, без да говориш с когото и да е. Ако не послушаш съвета ми, виждам, че със сигурност те очакват беди.
Тсуна наредил да му приготвят здрав каменен ковчег, поставил вътре ръката на они, пречистил се с пост и молитви и седнал да я пази. Дверите били запрени и всички посетители били отпращани. Сам, потънал в благочестиво съзерцание, Тсуна не спирал да наблюдава и пази.
Една нощ, когато седемте дни и нощи почти били изтекли, някой потропал на вратата.
– Кой е там? – попитал Тсуна.
– Аз съм старата ти леля от провинцията – отвърнал немощен и дрезгав глас.
– Не мога да ти отворя – отвърнал Тсуна. – Аз съм под запрещение да говоря, докато не изтекат седем дни и нощи. Не мога да отворя вратата дори на моята леля.
– Знам това – отвърнал гласът. – Но съм дошла толкоз отдалече само да те видя, краката ми са набити и изнемощели, вярвам че няма да ме отпратиш.
Тсуна отказвал известно време, но после се оставил да го убедят и отворил вратата.
– Чух за великия ти подвиг – рекла старата жена докато влизала – и извървях този дълъг път, за да ти кажа колко се гордея с моя храбър племенник. – Къде ли е сега ръката на они? – не спирала тя да говори, докато Тсуна ѝ благодарял за любезното посещение.
– Ръката е в този каменен ковчег – отвърнал той.
– Наистина ли? Ах, кой ли би повярвал? Макар да съм живяла толкоз дълго, не съм виждала такова нещо през живота си. Може ли да те помоля, съвсем за малко да надникна?
– Съжалявам – отвърнал Тсуна, – но клетвата ми забранява да отварям ковчега и да показвам ръката на когото и да е, докато не изтекат седемте дни.
При тези думи старата жена избухнала в сълзи и отказвала да се успокои. Тсуна, който бил млад самурай с благо сърце, не могъл да устои:
– Само един поглед – рекъл и надигнал капака на ковчега.
Престорената леля грабнала ръката и се взряла в нея със захлас. Внезапно демонът се преобразил в истинския си вид – самият они Шутен-доджи и изкрещял:
– Моята ръка отново си е моя! – и избягал през една дупка на покрива.
Тсуна бързо се окопитил от първоначалната изненада, втурнал се, но не успял да открие и следа от они. Тъжен и оклюмал, самураят се отправил към замъка на Райко и разказал какво се е случило.
Райко призовал верните си самураи и всички се заклели, че ще разгромят крепостта на они в Ойеяма, ако ще в битката да загубят живота си.
КРЕДИТ: The ogre’s arm ser.1, No 18, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор
