Митове & Легенди

Момотароили Mалката Праскова

3мин
чете се за

Много, много отдавна живели старец и старица.

Веднъж мъжът отишъл в планината да коси сено, а жена му да пере дрехи на реката.

Докато перяла, видяла по водата на потока как се носи, подскача и премята нещо едро.

Предоволна, тя издърпала предмета с бамбукова пръчка и видяла, че това е огромна праскова.

Набързо привършила прането и се прибрала у дома, за да нагости с плода своя старец.

Но щом разрязала плода на две, от вътрешността на костилката изскочило едно дете.

Като го видели, възрастните хора много се зарадвали и кръстили момченцето Момотаро или Малката Праскова, защото излязъл от праскова.

Двамата съпрузи всеотдайно се грижели за малчугана. Той израснал силен и енергичен момък, който от нищо не се плашел.

Заради това очакванията на възрастните хора нараснали още повече и още по-усърдно се грижели детето им да се образова.

Когато Момотаро разбрал, че по сила превъзхожда всички, решил да иде до острова на демоните и с богатствата им да се върне у дома.

Посъветвал се със старецът и бабата.

Поискал да му направят малко вкусни топки от просо и ги прибрал в торбата си. Освен това направил всички нужни подготовки за пътешествието до острова на демоните.

По пътя му първо се изпречило едно куче и попитало:
– Момотаро! Какво виси на колана ти?
Той отвърнал:
– Нося най-вкусните японски просени топки.
– Дай ми една и ще тръгна с теб, – рекло кучето

Момотаро извадил една топка от торбата си и я дал на кучето. После дошла една маймунка и получила просена топка по същия начин. Появил се и един фазан, който рекъл:
– Ако ми дадеш просена топка, и аз ще дойда с теб.

И така, тримата тръгнали с Момотаро.

Скоро пристигнали до острова на демоните и веднага преминали през входната порта. Момотаро пръв, след него тримата другари.

Там пазели множество придворни демони, които повели ожесточен бой, но нашите герои натискали напред.

Най-сетне се изправили пред господаря на демоните, Аканоджи. Започнала голямата битка.

Аканоджи заметнал към Момотаро с желязна примка, но храбрецът бил готов и отскочил настрани.

Накрая двамата се сграбчили един друг.

Без усилие Момотаро тръшнал на земята Аканоджи и толкова здраво го завързал с въже, че демонът не можел да помръдне.

Всичко това станало в честна и справедлива борба.

Аканоджи, господарят на демоните, се предал и рекъл, че ще даде своите съкровища.

– Тогава изнеси всичките богатства, – рекъл Момотаро през смях.

Момотари събрал и подредил на огромна купчина всички ценни вещи.

Тръгнал към дома си, преизпълнен с радост от победата и богатствата.

Смело крачел със своите другари, благодарен за голямата им помощ, като обявил, че без тях не би се справил.

Голяма била радостта на стареца и старицата, когато Момотаро се прибрал.

Той нагостил всички богато, разказал много истории за своите приключения и показал богатствата  си.

Юнакът се издигнал – станал първенец и служел за пример. Бил много богат и уважаван човек, който наистина заслужава да бъде поздравен!!

КРЕДИТ: Momotaro or little peachling ser.1, No 1, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.

Всичкитворби