Митове & Легенди

Вълшебният водопад

Препоръчва се за възраст над 9 год.
4мин
чете се за

Имало едно време един млад дървар, който живеел със своите родители. От зори до мрак момъкът усърдно се трудел по склоновете на гористия хълм над селцето си, под сенките на дърветата.

Но колкото и здраво да работел, си оставал много беден и успявал да припечелва съвсем малко пари за своите родители. Това много му тежало, защото бил всеотдаен и отговорен син.

За себе си той искал много малко и се задоволявал лесно. Също като него, майка му била винаги доволна и весела.

Обаче възрастният му баща, бил себелюбив и вечно недоволен.

Често мърморел над бедняшката вечеря само от ориз, прокаран с малко слаб чай, или в най-тежки времена – с гореща вода.
– Ех, сега да имаше малко сакé! – въздишал често бащата. – Щях да се посгрея и да ми олекне на душата.

Сетне започвал да кори клетия младеж и се кълнял, че когато бил на неговите години винаги можел да си позволи чаша саке за себе си и своите приятели. Наскърбен до дъното на душата си, младежът работел още по-здраво и се чудел: „Как да изкарам още малко пари? Как да намеря малко саке за клетия си татко, който наистина има нужда заради старостта си!“

Веднъж, когато момъкът работел в гората и тези мисли пак се въртели в главата му, внезапно чул наблизо да буботи бурно течаща вода. Той добре познавал местността, но не можел да си спомни наблизо да тече река.

Твърде изненадан, той тръгнал по посока на звука, който ставал все по-ясен и ето че излязъл пред прекрасен малък водопад. Водата изглеждала тъй чиста и студена, че момъкът коленичил на земята и с две шепи, като с чаша, загребал и отпил малко.

Останал направо изумен, защото това не било вода ами най-превъзходното саке!

Преизпълнен с радост от своето откритие, момъкът напълнил догоре кратунката, която висяла на кръста му, и хукнал бързо към къщи, радостен, че най-сетне с нещо ще зарадва баща си.

Старецът бил очарован и пиел чаша след чаша.

У тях случайно се отбил един съсед и историята му била разказана от игла до конец. Сипали му чашка саке и той я изпил с многословно удивление и благодарност. Скоро новината се разнесла из селцето и по свечеряване вече нямало човек, който да не се отбие в бедняшката къщурка, горящ от любопитство. На всекиго била разказана историята за вълшебната вода и на всекиго поднесли да подуши кратунката, която уви! вече била празна.

На следващия ден дърварят излязъл за работа много по-рано от друг път. Този път бил закачил на кръста си най-голямата кратуна, защото, разбира се, искал пак да се отбие до вълшебния водопад.

Какво било изумлението на младежа, когато заварил съседите си вече там.

Хората носели бурета, буркани, качета – всякакви съдини, в които да налеят колкото се може повече от жадуваното саке. Всеки от мъжете тайно бил тръгнал да търси вълшебния водопад.

Удивлението на младежа още повече пораснало, когато забелязал унинието и гнева на онези, които вече били до водата, защото миг след миг все повече селяни се стичали.

Хората стояли притеснени и засрамени. Най-сетне един смелчага разчупил тишината със смях, към който с облекчение и другите се присъединили.
– Ето ни и нас – подел човекът, – всички сме дошли да вършим едно и също важно дело. Хайде да си напълним съдините догоре и после да си вървим. Но преди това – да опитаме вълшебното саке.
Той приклекнал, напълнил си кратунката и я надигнал към устата си. Отпил, а по лицето му се изписало изумление, което скоро прераснало в гняв.

– Вода! – извикал яростно. – Нищо друго, освен студена вода! Измамиха ни с измислени истории! Къде е оня младеж? Я да го метнем във вълшебния му водопад!

Но дърварят бил достатъчно съобразителен. Щом усетил накъде вървят нещата, се мушнал бързо зад една скала и никой не успял да го намери. Един след друг, хората опитали водата в потока. Казана била самата истина – само студена вода. Разочаровани и ядосани, селяните се разотишли.

Когато достатъчно се отдалечили, добрият младеж се измъкнал от скривалището.
– Може ли да е истина – мислел си той – или съм сънувал? Непременно трябва още веднъж да опитам водата.
Напълнил кратунката и отпил. Без никакво съмнение – пиел същото прекрасно саке, което опитал предния ден.

И такова си останало. За предания и отдаден син във водопада течало най-прекрасно саке, а за останалите – бистра студена вода.

Императорът, когато научил тази чудна история, изпратил да повикат младия човек, наградил го за добротата към баща му и в негова чест променил дори името на годината, за да насърчи децата да тачат и уважават родителите си.

КРЕДИТ: The enchanted waterfall ser.1, No 20, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: неизвестен автор.

prikazki.eu