Митове & Легенди

Вълшебният водопад

4мин
чете се за

Имало едно време един млад дървар, който живеел със своите родители. По цял ден момъкът усърдно се трудел по склоновете на един залесен хълм под сянката на дърветата в гората.

Но колкото и здраво да работел, си оставал много беден и успявал да донесе съвсем малко пари на родителите си. Това много му тежало, защото бил всеотдаен и отговорен син.

За себе си той искал съвсем малко и се задоволявал лесно. Също като него, майка му била винаги доволна и весела.

Старият му баща обаче, бил себелюбив и недоволен.

Често мърморел над бедната вечеря от ориз, прокарана със слаб чай, или в най-тежките времена с чаша гореща вода.
– Ех, да имаше малко сакé сега, – често казвал бащата, – щях да се посгрея и да ми олекне на  душата.

Сетне започвал да кори клетия младеж и се кълнял, че той на неговите години винаги можел да си позволи чаша саке за себе си и за приятелите си. Наскърбен до дъното на душата си, младежът работел още по-здраво и се чудел: „Как да изкарам малко пари? Как да намеря малко саке за бедния си баща, който наистина има нужда заради слабостта и многото си години!“

Един ден момъкът работел на залесения хълм и тези мисли пак се въртели в главата му, когато внезапно чул звук на бурно течаща вода. Той добре познавал мястото и не можел да си спомни тук наблизо да има река.

Твърде изненадан, той тръгнал по звука, който ставал все по-силен, докато накрая излязъл пред прекрасен малък водопад. Водата изглеждала тъй чиста и хладна, че той коленичил на земята и с две шепи, като с чаша, загребал и отпил малко.

Останал направо изумен, защото вместо вода, това било най-превъзходното саке!

Преизпълнен с радост от това откритие, момъкът веднага напълнил кратунката, която висяла на кръста му, и хукнал бързо към къщи, радостен, че най-сетне ще зарадва с нещо бедния си татко.

Старецът бил тъй очарован, че пиел чаша след чаша.

Случайно се отбил един съсед и историята му била разказана от край до край. Сипали му чашка саке и той я изпил с много думи на удивление и благодарност. Скоро новината се разнесла из цялото селце и на свечеряване нямало човек, който да не намине, преизпълнен с любопитство. На всеки разказали историята за вълшебния извор и на всеки дали да подуши кратунката, която уви! Вече била празна.

На следващия ден дърварят тръгнал на работа много по-рано от друг път, като взел най-голямата кратуна, защото, разбира се, искал да се отбие до вълшебния водопад отново.

Какво било изумлението на младежа, когато заварил съседите си вече там.

Хората били понесли бурета, буркани, качета – всякакви съдини, които да поберат колкото се може повече от жадуваното саке. Всеки от мъжете тайно бил дошъл да търси вълшебния водопад.

Удивлението на младежа още повече нараснало, когато видял разочарованието и гнева по лицата на онези, които били вече до водата, защото всеки миг прииждали все повече  селяни.

Хората изглеждали притеснени и засрамени. Най-сетне един смелчага разчупил тишината със смях, към който и другите се присъединили с облекчение.
– Ето ни и нас, – рекъл той, – всички сме дошли да вършим едно и също важно дело. Хайде да пълним бурканите и кратуните и да си ходим у дома. Но преди това – да опитаме вълшебното саке.
Той приклекнал, напълнил си кратунката и я надигнал до устата си. Отпил веднъж и на лицето му се изписало изумление, което скоро преминало в гняв.

– Вода! – извикал с ярост, – Нищо друго, освен студена вода! Бяхме надхитрени и измамени с измислени истории! Къде е оня младеж? Да го метнем във вълшебния му водопад!

Но младият човек бил достатъчно съобразителен. Щом усетил накъде вървят нещата, бързо се мушнал зад една скала и никой не успял да го намери. Един след друг, всички опитали водата в потока. Казаното било самата истина – само студена вода. Разочаровани и ядосани, хората си тръгнали към селцето.

Когато се отдалечили достатъчно, добрият младеж се измъкнал от скривалището.
– Може ли да е истина, – мислел си той, – или съм сънувал? На всяка цена трябва още веднъж да опитам водата.
Напълнил си кратунката и отпил. Нямало никакво съмнение – било си същото прекрасно саке, което опитал предния ден.

И такова си останало. За предания и отдаден син във водопада течало най-прекрасно саке, а за другите – просто студена вода.

Императорът, когато научил тази чудна история, изпратил да повикат младия човек, наградил го за добротата към баща си и даже сменил името на годината в негова чест, като знак да насърчи децата в бъдеще да тачат и уважават своите родители.

КРЕДИТ: The enchanted waterfall ser.1, No 20, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: неизвестен автор.

Подобни приказки