Кой е чувал историята за змея с осемте глави?
Ето, сега ще я разкажа. Тя е твърде дълга и започва много, много отдавна – още от времето, когато бил създаден светът.
Негов пръв владетел станал невероятно могъщият бог Изанаги.
Преди да умре, той поделил света между децата си – две момчета и едно момиче.
Момичето се казвало Аматерасу и получила слънцето.
Най-големият син на име Сусаноо получил морето, а за другото момче, чието име съм забравил, останала луната.
Момъкът-луна бил с благ нрав и всеки може и днес да види кръглото му весело лице през ясна нощ по пълнолуние.
Но Сусаноо никак не бил доволен и се ядосал ужасно, че му се паднало да живее в студеното мрачно море.
Разярен, той се втурнал към небето и нахълтал в слънчевата стая на сестра си. Там, със своите девици, тя тъчала сребърни и златни дрехи.
В яростта си брат ѝ изпочупил всички станове и вретена, изпокъсал платовете и сторил всяка пакост, за която успял да се сети. Изплашил горките девойки до смърт.
Бърза като светлината, Аматерасу побягнала, и се скрила в най-дълбоката пещера в една скалиста планина.
Залостила се вътре и целият свят потънал в непрогледна тъмнина. Тя била богиня на слънцето и по свое желание можела да го кара да свети или не. Има хора, които твърдят, че слънчевата светлина всъщност е блясъкът в очите ѝ.
Страшно бедствие настанало след нейното изчезване. Как ли не боговете я молили да започне да свети отново. Опитали какво ли не, но всичко било напразно.
Накрая, понеже добре знаели, че е много любопитна, всички се събрали пред пещерата. Запалили огромен огън и започнали да пеят и танцуват около него. Щом Аматерасу чула веселбата, не могла да устои и надникнала да разбере какво празнуват боговете. Те това и чакали.
Веднага я извикали:
– Ама, ела да видиш! Дойде нова богиня, която е много по-красива от теб!
И след тези думи сложили едно огледало пред входа на пещерата.
Аматерасу никога не била виждала огледало. Затова не разбрала, че вижда отражението на собственото си лице.
Любопитството ѝ все повече растяло. Непременно искала да разбере коя е новата богиня и излязла от пещерата. Тогава богините я обградили, а боговете затиснали с огромен камък входа на пещерата, за да не може да се скрие вътре отново.
Аматерасу разбрала, че е надхитрена и няма смисъл повече да се цупи. Съгласила се слънцето отново да свети.
А брат ѝ бил строго наказан, защото не било нито лесно, нито безопасно да се живее с него.
Сусаноо бил изпъден от божествените владения със заповед да не се мярка там никога повече.
И така, бедният Сусаноо трябвало да слезе долу на земята.
Един ден, докато обикалял земята, видял на брега на река Ши старец и старица, които били земни богове, да прегръщат младата си дъщеря и горчиво да плачат.
– Защо плачете? – попитал Сусаноо.
– Ах – отвърнали те с глас, изпълнен с мъка, – ние имахме осем дъщери. Но в близкото блато живее огромен Змей с осем глави, който всяка година поглъща една от тях. Остана ни само това момиче и днес е денят, в който Змеят ще дойде да я изяде. Молим те, добри ни господарю! Помогни ни, ако можеш!
– Разбира се, че мога – отвърнал Сусаноо, – това е толкова лесно. Не тъжете повече. Аз съм могъщ бог и ще спася дъщеря ви, ако се съгласите да ми я дадете за жена и да направите каквото ви кажа.
И така, той ги научил как да дестилират осем пъти саке. После ги накарал да направят кошара с осем врати и да поставят пред всяка по едно буре, пълно със саке. Те свършили всичко, което Сусаноо пожелал.
Задал се осемглавият Змей – толкова огромен, че тялото му се извивало по осем хълма и осем долини.
Тъй като бил с осем глави, имал и осем носа, с които подушвал осем пъти по-силно от всички същества на земята. Затова отдалече усетил сакето и запълзял веднага натам. Влязъл в кошарата и натопил всяка от главите си в буретата.
Скоро напитката го упоила и той заспал. Сусаноо му отрязал главите и от кръвта водите на реката почервенели.
Посегнал да отсече и опашката, но усетил нещо твърдо там. Вътре намерил един меч – най-хубавият, който някой някога бил виждал.
Сусаноо взел меча и се оженил за красивата девойка. Той бил много добър с нея, въпреки че някога бил толкова груб към сестра си.
Двамата заживели в прекрасен палат, заедно с възрастните ѝ родители.
Когато старецът, старицата, Сусаноо и девойката умрели, мечът наследили техните деца, внуци и правнуци.
А сега принадлежи на императора на Япония и този меч е едно от най-ценните му съкровища, заедно с огледалото, в което някога се огледала Аматерасу.
КРЕДИТ: The serpent with eight heads ser.1, No5, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.
