Митове & Легенди

Чудният чайник

6мин
чете се за

Много отдавна, в храма Моринджи, провинция Котсуки, живял един възрастен свещеник.

Той бил силно пристрастен към пиенето на чай и чайните церемонии ченóйю.

Всъщност чайните церемонии били най-голямата страст в живота му и ги провеждал с огромно удоволствие.

Веднъж в един вехтошарски магазин за късмет видял прекрасен чайник.

Очарован от изящната му форма и фина изработка, той го купил и веднага го занесъл у дома.

На следващия ден свещеникът извадил новата си придобивка. Дълго съзерцавал чайника – въртял го ту на една страна, ту на друга, и накрая, напълно възхитен, възкликнал:
– Ти си самата красота! Ще поканя всичките си приятели на ченойю. Само колко удивени ще останат, когато видят толкова съвършен чайник като този!

Човекът поставил своето съкровище върху дървената му кутия, където най-добре можел да го съзерцава. Докато седял така, изпълнен с възхищение, започнал да премисля чайната церемония за гостите си. Изпълнен с блянове, той скоро се одрямал, главата му клюмнала, отпуснал се на масата и потънал в дълбок сън.

Тогава нещо невероятно се случило. Чайникът се размърдал.

От чучура му се подала рошава глава, от обратната страна щръкнала пухкава опашка, после се видели четири крачета, и постепенно гъста козина започнала да покрива стените на чайника.
Най-накрая чайникът скочил от кутията, заподскачал весело из стаята и изглеждал съвсем като язовец.

Трима нови послушника, които учели в съседната стая, чули шума и един от тях надникнал през вратата. Ахнал щом видял чайникът на четири крака да танцува из стаята насам-натам! Той извикал:
– Ужас! Чайникът се е превърнал в язовец!
– Какво!? – извикал вторият послушник. Как може да твърдиш, че чайникът се е превърнал в язовец? Ама че безсмислица! – и при тези думи, той избутал другаря си и сам надникнал, но също се уплашил от видяното и изкрещял:

– Това е зъл таласъм! Идва към нас, бързо да бягаме!
Третият послушник не се плашел толкова лесно.
– Елате, толкова е забавно, – завикал ги той – да се гледа как подскача това нещо! Ще събудя учителя, и той да го види.
Ученикът влязъл в стаята, разтърсил свещеника и извикал:
– Събудете се! Учителю, събудете се! Става нещо чудесно!

– Какво става? – попитал старият човек като сънливо разтривал очите си. – Колко шумно момче си!
– Всеки би вдигнал шум, ако види това удивително нещо. Погледнете, учителю, чайникът ви има крачета и тича насам-натам!
– Какво! Какво! Какво! Какви ги дърдориш? – попитал свещеникът отново. – Чайникът ми имал крака! Какво е това! Чакай да видя!
Но дотогава чайникът бил възвърнал първоначалната си форма и отново мирно седял на кутията.
– Какво малко глупаче си! – възкликнал свещеника. – Виж, не седи ли чайникът върху кутията? Със сигурност тук няма нищичко странно. Не, не, чувал съм за точилка, на която ѝ порастват крила и отлита, но откакто съм жив, не съм чувал чайник да има крака и да ходи насам-натам. Никога няма да ме накараш да ти повярвам.

Но въпреки своите думи, старият човек не забравил случката и продължил да мисли за нея през целия ден.

Привечер свещеникът останал сам в стаята си, свалил чайника и го напълнил с вода. Сложил го на жаравата да заври, за да си направи чай. Но когато водата завряла, се разнесъл вик:
– Пáри! Пáри! – закрещял чайникът и скочил от огъня.
– Помощ! Помощ! – се развикал и свещеникът, ужасно уплашен от ставащото пред очите му.

Но когато послушниците се втурнали в стаята да му помагат, чайникът отново бил възвърнал предишната си форма и спокойно си седял. Един от учениците сграбчил една сопа и извикал:
– Ей сега ще разберем жив ли е или не е, – и започнал да налага чайника с все сила. Явно там нямало и капка живот, защото след всеки здрав удар се чувал единствено отговорът на метала: „Банг! Банг!“

Старият свещеник горчиво съжалил, че купил този чайник. Тъкмо се чудел как да се отърве от него, когато на вратата му почукал един калайджия.
– Точно ти ми трябваш! – възкликнал свещеникът.

Скоро двамата се спазарили, калайджията купил чайника за няколко петака и го отнесъл вкъщи, предоволен от сделката.

Преди да си легне, той пак погледнал чайника. Видял му се още по-хубав и предоволен заспал. Насред сладката среднощна дрямка, калайджията скочил, защото му се счуло, че има някой в стаята, но щом отворил очи и огледал наоколо, нямало никого.
– Трябва да съм сънувал, – си казал докато се обръщал на другата страна и пак заспал.

Но скоро сънят му отново се прекъснал. Този път някой го викал:
– Калайджийо! Калайджийо! Ставай! Ставай!
Този път той скочил, съвсем разбуден, и О-о-о! Видял чайник с глава, опашка, крака и козина на язовец, да крачи важно из стаята.

– Таласъм! Таласъм! – разпищял се калайджията. Но чайникът избухнал в смях и казал:
– Не бой се, драги калайджийо. Аз не съм таласъм, а просто един прекрасен чайник. Казвам се Бýнбуку-Чáгама и нося сполука на всеки, който добре се отнася към мен, но разбира се, хич не харесвам да ме слагат на огъня и да ме удрят с пръчка, както снощи в храма.

– А какво ти харесва? – попитал калайджията. – Да те прибера ли в кутия?
– А, не, не, – отвърнал чайникът. Харесва ми да похапвам сладичко и понякога да пийвам винце, също като теб. Съгласен ли си да се грижиш за мен и да ме храниш? А в замяна, няма да съм ти в тежест – ще работя за теб колкото пожелаеш.

Калайджията се съгласил.

На следващата сутрин той добре нагостил Бунбуку. Щом си похапнал, чайникът казал:
– Аз със сигурност съм най-прекрасният и пълнен с достойнства чайник. Съветвам те да ме разнасяш из страната, за да ме видят хората. Докато ми се възхищават, ти може да пееш и свириш.

Калайджията добре обмислил този съвет и скоро създал чудесно представление – „Бунбуку – чудният чайник“, което веднага постигнало невероятен успех, защото чайникът не само ходел на четири крака, но танцувал по въже, правел разнообразни акробатични номера и завършвал изпълнението си с дълбок поклон и молел уважаемата публика щедро да ги възнагради.

Славата на тези представления скоро се разнесла надалече и театърът се пълнел ден след ден до край.

Даже принцовете на страната повикали калайджията и неговия чайник да изнесат представлението си за радост на принцесите и придворните дами.

Накрая калайджията толкова забогатял, че спрял да работи. Пожелал и верният му чайник да си почине, затова го върнал обратно, заедно с щедър дял от своето богатство, на Храма Моринджи, където го поставили като безценно съкровище, а някои твърдят, че го почитали като светец.

Оттогава са минали над хиляда години, а чайникът си е още на същото място. Почитан от всички, той се припича на слънце.

КРЕДИТ: The wonderful Tea-Kettle ser.1, No 16, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.

Всичкитворби