Басни & Истории за животни

Приказка за госпожа Мишълс

6мин
чете се за

Мъничката книжка на Нели

Имало едно време една дървесна мишка, която се казвала госпожа Мишълс.

Тя живеела в синора под живия плет.

Колко чудна била тази къща с дълги коридори, издълбани в пясъка! Те водели до пълни със зрънца и ядки складове, разположени между корените на живия плет.

Къщата имала също кухня, гостна, стълба и килер.

А в спалнята си госпожа Мишълс поставила една кутийка за легло.

Госпожа Мишълс била най-спретнатата мишка на света – постоянно бършела и премитала прахта от пясъчните подове.

Понякога в коридорите ѝ нахълтвал бръмбар.

– Къш, къш! Мърльо малък с изцапани крачета! – му подвиквала госпожа Мишълс, като размахвала метлата си насам-натам.

Веднъж влетяла вътре дребна лелка, облечена в червено наметалце на черни точици.

– Майчице Калинке, къщичката ти гори! Бързо литвай у дома при твоите дечица.

Друг път шишкав едър паяк се скрил на сухо от дъжда.
– Моля да ме извините, това ли е домът на Госпожица Мушица?
– Ах ти, лош нахален Паяко, веднага да се махаш! Ще напълниш чистата ми къща с паяжини!

Тутакси се отървала от паяка като го метнала през прозореца.

А той се спуснал надолу край плета по дълга тънка нишка.

Една вечер госпожа Мишълс тръгнала към най-далечния склад за черешови костилки и семена с хвърчилки за вечеря.

Щом навлязла в коридора, започнала да души и погледнала внимателно към пода.
– Усещам миризма на пчелен мед. Дали не идва от лехата с иглики? Убедена съм, че виждам следи от мънички изцапани крачета.

Изведнъж зад ъгъла налетяла на Бебити Пчелата:
– Зъз-з, бъз-з, бъз-з! – казала пчелата.

Госпожа Мишълс погледнала към нея строго.
– Добър ден Бебити Пчелице. Бих се радвала да купя малко пчелен восък. Но защо си влязла тука? И защо непрекъснато минаваш през прозореца ми и бръмчиш зъз-з, бъзз, бъзз? – госпожа Мишълс започнала малко да се ядосва.

Зъз-з, Бъз-з, Бъъз-з-з-з! – бръмнала сърдито Бебити Пчелата, шмугнала се в коридора и изчезнала в склада за жълъди.

Госпожа Мишълс изяла жълъдите още преди Коледа и складът трябвало да бъде празен.

Но бил претъпкан със сух мъх.

Госпожа Мишълс се захванала да чисти мъха. Но още три-четири пчели подали главици и яростно се разбръмчали.
– Нямам обичай да взимам наематели – това е безобразие! – казала госпожа Мишълс. – Ще трябва да се изнесат.
– Бъз-з! Бъз-з! Бъз-з-з-з!
– Чудя се, кой ли би могъл да ми помогне?
– Бъз-з, Зъз-з, Зъз-з-з!
– Няма начин да извикам господин Джаксън. Той изобщо не си мие краката.

Госпожа Мишълс решила да изпъди пчелите след вечеря.

Върнала се в гостната и там дочула някой да подкашля с дрезгав глас. Ето ти го и самия господин Джаксън!

Поклащал се ухилен на люлеещия стол, греел краката си на огъня и шавал енергично с пръсти.

Той живеел под плета в канавката, в една ужасно кална яма.

– Как сте Господин Джаксън? Мили боже, та Вие направо сте подгизнал!
– Благодаря, благодаря, Госпожо Мишълс! Ще поседя за малко тук и ще изсъхна, – отговорил господин Джаксън.

Той седял и се усмихвал, а от полите на палтото му се стичала вода. Госпожа Мишълс се засуетила около него с парцала.

Толкова се заседял, че се наложило да го попитат дали не иска да остане за вечеря?

Тя първо му поднесла костилки от череши.
– Благодаря, благодаря, Госпожо Мишълс! Аз нямам зъби, зъби, зъби! – отказал господин Джаксън.

И без да има нужда, раззинал устата си ужасно – определено нямал зъби.

Тогава му предложила семенца с хвърчилки.
– Квака-квака-квак! Пуф, пуф, пуф-ф-ф! – отвърнал господин Джаксън и хвърчилките литнали из стаята.
– Благодаря, благодаря Госпожо Мишълс! Това, което всъщност ще ми дойде най-добре е мъничка чинийка мед!

– Страхувам се, че нямам, Господин Джаксън, – казала госпожа Мишълс.
– Квака-квака-квак, Госпожо Мишълс! – отговорил господин Джаксън с усмивка. – Надушвам, че мирише и затова дойдох да си поискам.
Господин Джаксън тежко се надигнал от масата и започнал да претърсва шкафа. Госпожа Мишълс го следвала с кухненската кърпа, за да бърше влажните следи по пода на гостната.

Щом се убедил, че няма мед във шкафа, поел надолу по коридора.
– Внимавайте, внимавайте да не се заклещите, Господин Джаксън!
– Квака-квака-квак, Госпожо Мишълс!

Първо се промъкнал в килера.
– Квака-квака-квак? Няма го медеца? Няма го медеца, Госпожо Мишълс!

Там намерил три мокрици, скрити зад рафта с чинии. Две от тях избягали, но най-малката успял да улови.

После се проврял по стълбата. Госпожица Пеперудка тъкмо опитвала захарта, но в последния момент успяла да изхвръкне през прозореца.

– Квака-квака-квак, Госпожо Мишълс, изглежда къщата Ви е пълна с посетители!
– При това без никаква покана! – възкликнала госпожа Томасина Мишълс.

После тръгнали по пясъчните коридори.

– Квака-квак.
– Бъз-з! Зъз-з! Зъз-з!

Налетял на Бебити точно зад завоя, шляпнал и я съборил долу.
– Никак не обичам пчели. Целите са в косми, като четки, – казал господин Джаксън и изтрил устата си с ръкава на палтото.
– Вън, ти тлъста гадна жабо! – зажужала Бабити Пчелата.
– Ох, ще полудея! – ядно измърморила госпожа Мишълс.

Тя се заключила в склада за ядки, докато господин Джаксън вадел навън гнездото на пчелите. Изглежда нямал нищо против жиленето.

Когато госпожа Мишълс посмяла да излезе, всички си били отишли.

Но бъркотията била ужасна:
– Такава мръсотия не съм виждала в живота си – пръски пчелен мед, мъх и семенца с хвърчилки. Ох, виждам и следи от малки и големи стъпки навред из чистата ми къща!

Тя събрала мъха и останките от пчелен мед.

После излязла навън да събере съчки за да запуши входната врата.
– Ще я направя твърде тясна за Господин Джаксън!

Измъкнала от килера мек сапун, стар парцал и четка. Но вече била твърде уморена, за да продължи. Първо задрямала на стола, а после се преместила в леглото.
– Ах, дали ще стане тук отново чисто? – промърморила на заспиване измъчената госпожа Мишълс.

Сутринта станала много рано и започнала пролетно почистване, което продължило цели две недели.

Тя бърсала, стъргала и тупала прах. Излъскала си мебелите с пчелен восък и полирала малките си тенекиени лъжички.

Щом станало отново хубаво и чисто, поканила на гости своите пет приятелки мишки, но не и господин Джаксън.

Той надушил празничното угощение, изкачил брега, но този път не успял да се промуши през вратата.

И така, те му подавали през прозореца шапчици от жълъди, пълни с медена роса, а той изобщо не бил обиден.

Седял отвън на слънце и повтарял:
– Квака-квака-квак! За Ваше здраве, Госпожо Мишълс!

КРЕДИТ: The Tale Of Mrs.Titlemouse, 1910 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, ИЛЮСТРАЦИИ: Биатрикс Потър

Всичкитворби